Решение № 5 от 17.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 95/2009 г.

Решение № 5 от 17.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 95/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 290 ГПК във вр. с чл. 291, т. 2 ГПК. С определение № 57 от 29.01.2009 г. по гр. д. № 95/2009 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение е допусната касационна проверка на решение от 14.07.2008 г. по гр. д. № 36 от 2007 г. на Окръжен съд, гр. М., с което е отменено решение от 25.10.2005 г. и допълнително решение от 14.11.2006 г. по гр. д. № 655 от 2003 г. на Районен съд, гр. М. Обжалването е допуснато по касационната жалба на "С" ЕООД по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В нея касатора се позовава на неправилност на решението като подържа нарушение на чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Ответниците М. М. М. и И. Д. Р. също са депозирали касационни жалби по които е допуснато обжалване на въззивното решение също на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставените и от трите страни въпроси касаят по принцип обема на произнасяне от въззивната инстанция, включително и по ненаведени от страните доводи и възражения. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение като съобрази доводите на страните и данните по делото приема за установено следното от правна и фактическа страна: "С" ЕООД е предявил иск за делба срещу М. М. М. на двуетажна жилищна сграда, ведно с 1/3 ид. ч. от 55 кв. м. от УПИ *Х- 1484 от кв. 148 по плана на гр. М., т. е на 55/207 ид. ч. от имота, като се е легитимирал като съсобственик с н. а. № 1* т. 05, рег. № 1* н. д. № 575 от 2002 г. по силата на който е придобил идеална част от този имот от И. Д. Р., последната конституирана като трето лице помагач . Другият съсобственик на имота е М. М. М., който установява собствеността си с универсално завещание от М. Г. С., съпругата на собственика А. Т. С. /у-ние за наследници № от 8.06.1992 г./ на 2/3 ид. части . И двамата съделители представят констативни нотариални актове. Нотариалните актове на Р. и М. са издадени по реда на чл. 9 ЗВСВОНИ и установяват право на собственост към един минал момент, т. е. момента на одържавяването защото в тези рамки е била ограничена проверката на нотариуса при издаването им. Нотариалните атове притежават формална доказателствена сила относно фактите за които свидетелстват, а те са за придобиване по давност, наследяване от Р. и завещание в полза на М. С тези нотариални атове обаче не може да се установи реституцията на имота . Заповедта на областният управител също не създава право на собственост, тъй като няма конститутивно значение, а е само вътрешно служебен акт. Монтанския районен съд е уважил иска като е допуснал делба по квотите, посочени в исковата молба, но между И. Д. Р. и М. М. Отхвърлил е иска за делба по отношение на търговското дружество, частен правоприемник на имота от И. Р. с аргумент за приложението на чл. 76 ЗН. Основният правен проблем по който е допусната касационна проверка е следва ли съдът да изследва фактическият състав на делбата, т. е. с решението да отговори на въпросите между кои лица следва да се извърши делба, налице ли е съсобственост и какви са квотите на страните . Това са релевантните условия, които определят фактическият състав на делбата съгласно чл. 344, ал. 1 ГПК- чл. 282, ал. 1 ГПК (отм.). Именно за това Окръжен съд, гр. М. се е произнесъл и по трите въпроса, независимо, че страните не са спорели по тях. В конкретния случай Окръжен съд, гр. М. е приел, че липсва съсобственост, тъй като спорния имот е бил конфискуван с присъда и е държавна собственост. По делото е представен констативен н. а. № 1* т. 05, рег. № 1* н. д. № 573 от 2002 г., с който третото лице помагач и касатор И. Д. Р. се легитимира като собственик по наследство на 1/3 идеална част от УПИ *Х-пл. № 1* от кв. 148 по плана на гр. М., ведно с 1/3 идеална част от двуетажна сграда, в първият етаж на която е ситуирано магазинно помещение. И. Д. Р. е племенница на покойния А. Т. С., починал на 8.01.1976 г. /у-ние на наследници № от 11.09.2002 г. /. По делото е представен и акт за държавна собственост, издаден на основание присъда № 134 от 4.04.1951 г. на Върховния съд на Република България . На основание посочената присъда, която е постановена по отношение на А. /Танко/ Т. С. е извършена конфискация на целия имот- дворно място и сграда. Имота е отписан от актовите книги на държавата със З. № 139 от 11.03.1998 г. на областният управител на гр. М. на основание чл. 2, ал. 3 и чл. 3, ал. 1 ЗВСВОНИ. Ответника М. М. се легитимира със направеното саморъчно завещание от 5.05.1993 г. от М. Г. С., което е обявено на 30.04.1993 г. С определение от 3.08.2007 г. Окръжен съд, гр. М. е дал указание до страните - съделители, че следва да се представят доказателства за възстановяване на собствеността на имота от държавата на физическите лица съобразно чл. 2, ал. 3 ЗВСВОНИ и чл. 3, ал. 1 ЗВСВОНИ. Такива доказателства не са били представени във въззивната инстанция. Заповедта на областният управител също не създава право на собственост, тъй като няма конститутивно значение, а е само вътрешно служебен акт. Посочил е, че начина на одържавяване на имота чрез присъда, постановена през 1951 г. не е в приложното поле на ЗВСОНИ, поради което имота не е реституиран и между страните липсва съсобственост. В съответствие с трайната съдебна практика е извода на въззивният съд, че поради липса на съсобственост иска за делба е неоснователен и следва да се отхвърли. Не се установи твърдяната в жалба материална неправилност на решението. Същото е постановено при спазване на процесуалните правила за анализ и цялостно обсъждане на доказателствата, които са съпоставени с възраженията и доводите на страните. Довода на касатора, че продажбата на 1/3 идеална част от имота в полза на търговското дружество следва да се счита за продажба на наследство е неотносим към крайния резултат. Липсата на съсобственост е определила неоснователността на иска за делба. Страните не са станали съсобственици защото техният праводател А. С. е загубил собствеността върху имота и тази собственост не е била възстановена по пътя на реституцията. Решението е правилно и следва да се потвърди. С оглед изхода по спора страните следва да понесат разноските така както са ги направили. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,