Определение № 737 от 23.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12386/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Детска градина № 177 „Лютиче“, гр. София, чрез адв. Арнаудов, срещу Определение № 29436/10.09.2025 г., постановено по адм. дело № 7941/2025 г. по описа на Административен съд - София- град, с което е оставена без разглеждане жалбата срещу Предписание за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки с изх. № ЗП-01-169/10.07.2024 г., издадено от държавен здравен инспектор към Столична регионална здравна инспекция (СРЗИ) и производството по делото е прекратено. В частната жалба се релевират доводи за неправилност на оспореното определение. Иска се отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В срока по чл. 232 от АПК ответникът – държавен здравен инспектор към СРЗИ, изразява писмено становище за неоснователност на частната жалба. Счита изводите на съда, че обжалваното предписание не е индивидуален административен акт за правилни, тъй като със същото не се засягат права, свободи и законни интереси на дружеството. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт за процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност и допустимост, е неоснователна. С атакуваното от жалбоподателя пред първоинстанционния съд Предписание за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки с изх. № ЗП-01-169/10.07.2024 г. инспекторът в отдел „Обществено здраве- Здравен контрол към СРЗИ е наредил да се предприемат действия с цел недопускане надвишаване на максимално определения брой деца в яслените и градинските групи; да се спазва чл. 30, ал. 1 от Наредба № 26/2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, както и да се спазва чл. 7 от Наредба № 3/2007 г. за здравните изисквания към детските градини. Определен е срок за изпълнение като отговорността за изпълнението е възложена на директора на ДГ № 177 „Лютиче“. С оспореното пред настоящата инстанция определение Административен съд – София - град е оставил без разглеждане жалбата на директора на ДГ № 177 „Лютиче“, представляван от адв. Арнаудов, срещу процесното предписание и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспореното предписание, макар да има задължителен характер за адресата си, не представлява индивидуален административен акт и принудителна административна мярка, поради което не подлежи на обжалване. Приложена е нормата на чл. 159, т. 1 от АПК. Определението е валидно, допустимо и правилно. Верни са изводите на съда, че оспореното предписание не притежава белезите на индивидуален административен акт, поради което и не подлежи на съдебен контрол. Даването на такива предписания е в изпълнение на правомощията на органите на РЗИ по осъществяването на държавен здравен контрол, предвидени в чл. 19, ал. 2, т. 6 от Закона за здравето (ЗЗ). Освен предписването на задължителни и противоепидемични мерки, държавните здравни инспектори могат да правят предложения за налагане на принудителни административни мерки (чл. 19, ал. 2, т. 13 от ЗЗ). Тези мерки, съгласно чл. 19, ал. 3 от ЗЗ се налагат със заповед на директорите на регионалните здравни инспекции. В настоящия случай такава заповед не е издадена. С оглед изложеното, предписанието, макар да има задължителен характер за адресата си (арг. от чл. 44 от ЗЗ), не съставлява принудителна административна мярка, както правилно е приел решаващият съд и не засяга негативно правната сфера на жалбоподателя. То е издадено от проверяващия орган при изпълнение на контролните функции и задачите за спазване на хигиенните изисквания, възложени му с нормата на чл. 19, ал. 2, т. 6 от ЗЗ. Предвид така установената от закона компетентност на административните органи в РЗИ предписанията по чл. 38, ал. 1 от ЗЗ не могат да бъдат приравнени на принудителна административна мярка. Едва неизпълнението на предписанията би довело до налагане, и то от друг орган, на принудителна административна мярка съгласно чл. 38, ал. 2 и 3 от ЗЗ. В настоящия случай не е постановен акт по неизпълнение на предписанието, който да подлежи на съдебен контрол, съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗ, поради което не са породени неблагоприятни правни последици за адресата. Законосъобразността на предписанията ще бъде подложена на инцидентен съдебен контрол в производството по оспорване на наложена принудителна административна мярка. В този смисъл е и константната съдебна практика на Върховния административен съд, отразена в определение № 2323/06.03.2023 г. по адм. дело №1102/2023 г., определение № 3789 от 19.04.2022 г. по адм.д. № 2946/2022 г. на ВАС, определение № 4333 от 09.05.2022 год. по адм.д. № 3702/2022 г. на ВАС и др. Именно в производството по оспорване на акт за налагане на ПАМ адресатът може да релевира доводи, свързани с незаконосъобразността на предприетите от органа преди налагане на принудителната административна мярка действия. Жалбата, подадена против неподлежащ на оспорване акт, е процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК. Като я е оставил без разглеждане на това основание, Административен съд – София - град е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение,