Определение № 39 от 07.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2827/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. А. И., чрез пълномощника адвокат К. М., срещу определение № 1619/12.05.2021 г. по гр. д № 3611/2020 г. на Окръжен съд – Варна, с което е оставена без уважение молбата й за изменение на основание чл. 248 ГПК на решение № 341/17.02.2021 г. по в. гр. д. № 3611/2020 г. на Окръжен съд – Варна в частта му за разноските. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателят твърди, че въззивният съд е игнорирал обстоятелството, че в представения от ищците И. К. В. и И. Б. Ф. – В. договор за правна помощ от 21.01.2021 г. е посочено единствено заплатено адвокатско възнаграждение за първата инстанция. Иска се отмяната на обжалвания акт и изменение на решение № 341/17.02.2021 г. по в. гр. д. № 3611/2020 г. на Окръжен съд – Варна в частта му за разноските. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е прието за неоснователно твърдението на молителя за недължимост на разноски, тъй като по делото е доказано заплащане от ищците на адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева във връзка с производството по в. гр. д. № 3611/2020 г. на Окръжен съд – Варна. В открито съдебно заседание, проведено на 27.01.2021 г., не е направено и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Съгласно представения договор за правна помощ от 21.01.2021 г., сключен между И. К. В. и И. Б. Ф. – В., от една страна, и адвокат Н. П., от друга, последният се задължава да осъществява в полза на доверителите правна защита и съдействие в производството по въззивно гр. д. № 3611/2020 г. на Окръжен съд – Варна, във връзка с подадена въззивна жалба от Т. П. И., С. М. И., Д. А. И. и Д. А. П. против решение № 260278 от 10.09.2020 г. по гр. д. № 19083/2018 г. на Районен съд – Варна. За изпълнение на посочените действия доверителите заплащат в полза на адвокат Н. П. адвокатско възнаграждение от 3000 лева. Непосредствено след посочване на размера на заплатеното адвокатско възнаграждение страните са използвали израза „пред първа инстанция“. От смисъла на целия договор е ясно,че в случая действителната воля на страните е насочена към определяне на възнаграждение за изготвяне и подаване на отговор на въззивни жалби и осъществяване на процесуално представителство във въззивното производство. Вписването на израза „пред първа инстанция“ не разколебава този извод, тъй като очевидно става въпрос за допусната грешка при посочване на инстанцията, предвид и общия разум на волеизявленията на страните. Ето защо като е приел за доказано извършването на посочените съдебни разноски, съдът правилно е отхвърлил подадената молба за изменение по реда на чл. 248 ГПК на въззивното решение. С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.