Определение № 63 от 15.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2775/2017 г.

Образувано е по подадена до Върховния касационен съд частна жалба на М. Б. М. с вх. № 2572 /09.03.2018 г. (на ВКС) срещу определение № 47 от 30.01.2018 г. по гр.д. № 2775 / 2017 г. на Върховния касационен съд, І г.о., с което не е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 605 от 16.03.2017 г. по възз. гр. д. № 4906 /2015 г на Софийския апелативен съд, г.о.. Иска се прогласяване на нищожността на определението с доводи, че с определението липсва произнасяне и няма формирана правна воля по касационната жалба на М. Б. М.. По частната жалба е образувано частно гражданско дело N 933 /2018 г., по което има постановено определение по чл.282 ГПК, след което по разпореждане частната жалба е докладвана за администриране на докладчика по гр.д. № 2775 / 2017 г. на ВКС, І г.о., тъй като частната жалба не е администрирана. Настоящият състав намира частната жалба за недопустима, т.к. е подадена срещу определение на ВКС, което не подлежи на обжалване. Съображенията са следните: Определение № 47 от 30.01.2018 г. по гр.д. № 2775 / 2017 г. на Върховния касационен съд, І г.о. е постановено в производство по чл.288 ГПК. Както е посочено по-горе с него не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение. На отделно обжалване с частна жалба подлежат само отделни определения – тези, посочени в разпоредбата на чл.274 ГПК, между които и първоинстанционните преграждащи определения на Върховния касационен съд (тези преграждащи определения, които са постановени за първи път от ВКС). На визираните в чл.274 ГПК определения разпоредбата на чл.279 ГПК приравнява и разпорежданията на съда, следователно на отделно обжалване подлежат и тези разпореждания, постановени от ВКС, които са преграждащи. Определенията, с които състав на ВКС на основание чл.288 ГПК допуска касационно обжалване или не допуска касационно обжалване, не подлежат на обжалване. С тях ВКС се произнася по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, поради което те не са преграждащи. ГПК не предвижда и самостоятелното им обжалване. Ако бъде допуснато разглеждане на касационната жалба, ВКС я разглежда по същество. А ако то не бъде допуснато, ГПК предвижда изрично в правилото на чл.296,т.3 ГПК, че въззивното решение влиза в сила. Поради което тези определения са окончателни. Случаят е точно такъв. С това процесуалният ред за защита е изчерпан и частната жалба срещу определението не е допустима и не може да бъде разглеждана по същество, а следва да бъде върната. Воден от изложеното настоящият състав