Решение № 26 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3124/2008 г.

Решение № 26 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3124/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производство по чл. 290 - 293 ГПК. С Определение по чл. 288 ГПК № 55/07.11.2008 г. до касационно обжалване, основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е допусната касационната жалба на В. Х. И. от гр. В. срещу въззивно Решение № 440 от 26.03.2008 г., постановено по гр. д. № 1079/2007 г. на Врачанския окръжен съд, с което е оставено в сила Решение № 12 от 21.04.2006 г. по гр. д. № 1520/2004 г. на Врачанския районен съд по допускане делбата на апартамент в гр. В. и прилежащата гаражна клетка между В, при права 6 968.85/19 504 идеални части за жената и 12 534.15/19 504 идеални части за мъжа. Материално правният въпрос, обусловил допустимостта на касационното обжалване е този за моментът на зачитане вещно-правния ефект на заповедта за отчуждаване по чл. 100 ЗТСУ (отм.) във вр. с чл. 103, ал. 1 ЗТСУ (отм.) в редакцията до изм. с ДВ. бр. 45/1984 г. като придобивно основание на правото на собственост по отношение на получения като обезщетение недвижим имот от собственика, разрешен по делото в противоречие с трайната съдебна практика на ВКС като са посочени: Решение № 196/20.03.1997 г. по гр. д. № 1428/96 г. на II г. о.; Решение № 548/25.07.1990 г. по гр. д. № 422/90 г. на I г. о., Решение № 731/12.10.1990 г., Решение № 893/26.01.88 г. на IV г. о., Решение № 1176/08.12.1986 г. по гр. д. № 743/86 г. на II г. о. и Решение 2964/12.10.1981 г. по гр. д. № 2258/81 г. на I г. о. Тъй като цитираната практика няма задължителен характер, то основание за допустимост следва да бъде преквалифицирано като такова по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Производството е делбено, в първата фаза по допускане на делбата. Страните - В. И. и Б. И. са бивши съпрузи, чиито граждански брак, сключен на 17.10.1982 г. е прекратен с развод с решение на съда от 5.11.2003 г. Процесният апартамент № 8, ет. III в жилищен блок "Д" гр. В. и гаражна клетка № 1 в същата жилищна сграда, са получени като обезщетение срещу отчужден недвижим имот на В. Х. И. със Заповед № 931/03.09.1982 г. на Председателя на ОбНС гр. В. за определяне на обектите, получавани в обезщетение, поправена със Заповед № 4263/13.10.2004 г. досежно обезщетените лица като е прието, че В. И. е обезщетен с э идеална част, а неговите родители- Ц. К. и Х. К. се обезщетяват с останалата э идеална част от обектите. В съсобствеността на отчуждения имот В. И. е притежавал ь идеална част от къщата и дворно място, оценени на стойност 5 566.29 лв. Стойността на получените в обезщетение имоти е покрита с посочената сума от отчуждения имот и отпуснат заем от ДСК в размер на 15 000 лев. С цитираните решения на състави Върховния касационен съд е прието- Решение № 196/20.03.1997 г. по гр. д. № 1428/96 г. на II г. о., че апартаментът отстъпен срещу отчужден имот, не е обща вещ на двамата от съпрузите, щом заповедта за определяне на конкретния имот като обезщетение е издадена преди сключване на брака, независимо, че разликата в цената е заплатена със заем от ДСК, сключен и погасен по време на брака, без значение за момента на придобиване правото на собственост е датата на издаване на нотариалния акт. С Решение № 548/25.07.1990 г. по гр. д. № 422/90 г. на I г. о. се приема, че допълнителната заповед за конкретизиране на отстъпения като обезщетение обект има вещно-правно действие, а евентуалната му отмяна в частта за оценката на отстъпения обект не засяга това действие защото след влизане в сила на Заповедта по чл. 98 ЗТСУ (отм.) за отчуждаване на конкретен недвижим имот органът по чл. 95 ЗТСУ (отм.), издава по силата на чл. 100, ал. 1 ЗТСУ (отм.) допълнителна заповед, с която се конкретизират обектите, отстъпени като обезщетение. с оглед на чл. 103, ал. 1 ЗТСУ (отм.) собствеността на жилището отстъпено като обезщетение, се придобива по силата на самата заповед на Председателя на съответния народен съвет. Решение № 893/26.01.88 г. на IV г. о. приема, че собственикът, чиито имот е отчужден, придобива собствеността на имота, отстъпен като обезщетение по силата на самата заповед на органа по чл. 95 ЗТСУ (отм.), но при условие че е изплатил разликата, която евентуално дължи между стойността на отчуждения и получения като обезщетение недвижим имот- защото -съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 ЗТСУ/ редакция до изменението на текста ДВ. бр. 45/1984 г. / усилието е прекратително. Според чл. 259, ал. 1 изр. 2 и 3 ППЗТСУ (отм.) редакция към 1988 г./ разликата в стойността на двата имота следва да бъде изплатена в полза на инвеститора най-късно до откриване финансирането на обекта, като това може да стане с заем- ако това не се стори, то се издава нова заповед за имот с по-ниска стойност или парично обезщетение. Решение № 1176/08.12.1986 г. по гр. д. № 743/86 г. на II г. о. приема, че собствеността на недвижимия имот, отстъпен като обезщетение за отчужден имот, се придобива по силата на самата заповед на органа по чл. 95 ЗТСУ (отм.). С този стабилен административен акт се прехвърля правото на собственост върху отстъпения като обезщетение имот, а по късно издадения нотариален акт има само констативно /удостоверително/ значение . А с Решение 2964/12.10.1981 г. по гр. д. № 2258/81 г. на I г. о., също се приема, че собственикът, който е обезщетен с отстъпване на недвижим имот при отчуждаване, придобива собствеността на отстъпения имот по силата на заповедта за неговото конкретизиране а евентуалното неплащането на разликата между стойността на отчуждения и получения в обезщетение недвижим имот има значение на прекратително условие. С отменително решение на ВКС по настоящото дело, при първото касационно обжалване, е прието, че изводът на въззивния съд при първоначалното разглеждане на делото, че апартаментът е гаражът са придобити преди сключване на брака на страните, от обезщетените отчуждени собственици по силата на Заповед № 708/9.10.1981 г. и Заповед № 931/03.09.1982 г., при действащата разпоредба на чл. 103, ал. 1 ЗТСУ (отм.) и не са имущество под режим на съпружеска имуществена общност по см. на чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. -отм./ е направен в нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) защото "дали едно имущество е съпружеска имуществена общност или лична собственост се преценява към момента на придобиването му". Съгласно чл. 103, ал. 1 ЗТСУ (отм.) редакция до изм. ДВ. Бр. 45/1984 г. отчужденият собственик придобива собствеността на имота, определен като имотно обезщетение, по силата на самата заповед на органа по чл. 95 ЗТСУ (отм.), при условие, че е изплатил разликата, освен ако за тази разлика има сключен заем с кредитен институт, но докато отстъпеният имот не бъде изграден правото на собственост не може да възникне и дотогава заповедта по чл. 100 ЗТСУ (отм.) доказва ПРАВОТО НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ. Собствеността се придобива от изграждане на обектите в груб строеж, тъй като от този момент те съществуват като имоти, самостоятелни обекти на вещни права. С обжалваното решение въззивния съд при новото разглеждане на делото и в изпълнение посочените по-горе указания по приложението на материалния закон, с отменителното решение на ВКС, е отменил решението на първата приемайки, че придобивният момент на правото на собственост на жилище, отстъпено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот настъпва с влизане в сила на заповедта по чл. 100 ЗТСУ (отм.), само ако определените като обезщетение недвижими имоти са налични и съществуват, което е конкретния случай не е налице . След като отстъпеният в обезщетение имот е построен в груб вид и е налице обект на правото на собственост по време на брака след като бракът на страните е сключен, то и придобитото имущество е в режим на съпружеска имуществена общност. Настоящият състав на ВКС, възприемайки за правилна посочената съдебна практика на ВС и ВКС за зачитане вещно-правното действие на заповедта по чл. 100 ЗТСУ (отм.) във вр. с чл. 103, ал. 1 ЗТСУ (отм.) редакция до изменението ДВ. Бр. 45/1984 г., и при данните, че разликата между стойността на отчуждения имот и този отстъпен като отчуждение е покрита с отпуснат заем от ДСК, намира, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния закон. Приемайки, че моментът на вещно-правното действие на административния акт- заповедта по чл. 100 ЗТСУ (отм.) във вр. с чл. 103, ал. 1 ЗТСУ (отм.), без да е посочено друго основание освен това за покриване на разликата между стойността на имотите, е този на изграждането на имотите в груб вид, въззивният съд е тълкувал и приложил правната норма contra legis. Възприетата теза на въззивния съд с обжалваното решение за необходимостта от ново /допълнително/ условие за проявлението на вещно-правния ефект на административния акт/ заповедта по чл. 100 ЗТСУ (отм.)/ в хипотеза на отчужден недвижим имот и получен като обезщетение недвижим имот, без да се държи сметка на субектите на правоотношението/ държава- физическо лице/ и сложния фактически състав на придобиване на правото на собственост, както и за недопустимостта от разделяне на момента, в който възниква облигационното правото на обезщетение и вещно-правният ефект на облигацията, обуславя извода на настоящия състав, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, при условията на чл. 293, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 291, ал. 1 т 1 ГПК . Предвид на изложените съображения и споделената правилна съдебна практика, съобразявайки, че заповедта по чл. 100 ЗТСУ (отм.) и тази по чл. 103, ал. 1 ЗТСУ (отм.) са издадени преди сключване на гражданския брак на страните по делото и на основание чл. 20, ал. 1 СК от 1985 г. - отм./, следва, че процесните апартамент № 8, ет. III в жилищен блок "Д" гр. В. и гаражна клетка № 1 в същата жилищна сграда са имущество/ в обема на придобитата э идеална част/, лична собственост на отчуждения собственик- В. Х. И., по отношение на тях не е налице съсобственост и искът за делба, заявен от Б. Н. И. следва да бъде отхвърлен. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 1 ГПК и във вр. с чл. 291, ал. 1, т. 2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия