Решение № 64 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4218/2014 г.

Решение № 64 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4218/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 308/04.02.2014 г., постановено по адм. дело № 1595/2013 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отменен РА № 091204360/05.02.2013 г., издаден от старши инспектор по приходите ри ТД на НАП - гр. Пловдив в частите, потвърдени с решение № 418/30.04.2013 г. на директора на същата дирекция за определените данъчни задължения на Лезие Рюстем Раиф от с. Нови Пазар, Община Черноочене, Област Кърджали за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 796,72 лв. и лихви - 659,97 лв.; данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 6 511,88 лв. и лихви - 1 189,56 лв. (за 2009 г. посоченият размер на данъка е вследствие изменение на РА с решението на директора на дирекция "ОДОП"), данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 1 128,71 лв. и лихви - 206,27 лв.; вноски ДОО за 2009 г. и 2010 г. в общ размер от 4 869,10 лв. и лихви - 2 257,51 лв.; вноски ДЗПО-УПФ за 2009 г. и 2010 г. в общ размер на 2 027,43 лв. и лихви - 922,73 лв. и вноски за ЗО за 2009 г. и 2010 г. в общ размер на 3 243,88 лв. и лихви - 761,59 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът се оплаква, че неправилно съдът, обсъждайки наличните доказателства и заключенията на съдебно-счетоводната експертиза (основно и допълнително) е приел, че ревизираното лице е разполагало с твърдените от него суми, респ. изводите на приходната администрация съдът е обявил за неправилни поради неправилна преценка на доказателствата и непризнаване на обсъжданите банкови кредити и затова според касатора неправилно съдът е приел, че актът е незаконосъобразен, а особеният ред по чл. 122, ал. 2 ДОПК за неправилно приложен. В останалата част касационната жалба представлява оплаквания срещу възприетото от съда заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на Лезие Рюстем Раиф срещу ревизионния акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Лезие Рюстем Раиф от с. Нови Пазар, Община Черноочене, Област Кърджали чрез процесуалния си представител адв. Хаджиева я оспорва по съображения, подробно изложени в представената писмена защита и с искане за присъждане на направените разноски, съгласно приложения списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени ревизионния акт, първоинстанционният съд е приел, че констатациите му се опровергават от заключенията на съдебно-счетоводната експертиза. Съдът се е позовал на тези заключения, в които вещото лице е посочило, че паричните потоци на жалбоподателката се включват по 1/2 от сумите по договорите за заеми от 2007 г., 2008 г. и 2010 г. и същите са преизчислени на годишна база, при което не се получава преразход на парични средства, както е прието в ревизионния акт. Относно банковите кредити, пак от заключението на съдебно-счетоводната експертиза съдът е приел, че сумите по договорите за банкови кредити от 2007 г. са отразени в касовата книга на ЕТ "Гелендост-Ниязи Раиф" и затова приходите за 2007 г. са по-големи от разходите за същата година. Този извод съдът е направил, след като е установено от експертизата, че сумите от банковите кредити са отразени като броени на физическото лице Ниязи Раиф и са използвани за строителството на масивна 4-етажна жилищна сграда с магазин е кафе-аперитив и неправилно не са включени в приходната част на паричните потоци, а само в разходната част като отразени разходи за строителство на сградата. Освен това според съда приходите на ревизираното лице са по-големи от разходите, дори да не се включват сумите по банковите кредити. Съдът е изложил мотиви, че неправилно приходните органи са изчислявали недостига на парични средства помесечно, а не на годишна основа, тъй като според съда съгласно материалния закон данъчния период и облагането са годишни. Според съда доколкото не е налице отрицателно салдо към края на съответната година, е недопустимо да се облагат доходи, съответно недостиг на средства към средата или към друг период на съответната година. Поради така установеното съдът е приел, че липсват обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, тъй като не е установено несъответствие между декларираните и получени от жалбоподателката и съпругът й доходи и имущественото и финансово състояние, както и не са налице данни за укрити доходи. Обжалваното решение е правилно постановено. Данъчната основа се определя на годишна основа, както и че определеният данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.), респ. по чл. 48 ЗДДФЛ е годишен данък. Затова настоящият съдебен състав изцяло подкрепя изразеното от първоинстанционния съд, че неправилно е определена данъчната основа за облагане, като в паричния поток, съставен на Лезие Раиф недостигът на парични средства е определен за определени месеци от годината. Изрично в чл. 13, чл. 14 и чл. 15 ЗОДФЛ (отм.), както и в чл. 15 и чл. 17 ЗДДФЛ е посочено, че облагаемата данъчна основа е годишна поради това, че данъчната година обхваща календарната година и затова и данъкът по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.), респ. по чл. 48 ЗДДФЛ е годишен данък. В този смисъл законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че неправилно приходните органи са изчислявали недостига на парични средства помесечно, а не на годишна основа, тъй като според съда съгласно материалния закон данъчния период и облагането са годишни. Правилно е и позоваването в обжалваното съдебно решение на заключенията на съдено-счетоводната експертиза (основно и допълнително), като вещото лице е извършило проверка на паричните потоци на приходните органи и е преизчислило доходите и разходите на годишна основа, тъй като се касае за годишни данъци. Спори се между страните относно банковите кредити, като касаторът твърди, че не е доказано по делото, вкл. и със заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че те са изтеглени от физическото лице Ниязи Раиф - съпруг на Лезие Раиф, а не са отразени счетоводно в предприятието на ЕТ "Гелендост-Ниязи Раиф". Относно банковите кредити в обжалваното решение е налице позоваване на съдебно-счетоводната експертиза, според която Ниязи Раиф - съпруг на Лезие Раиф на 13.08.2004 г. е изтеглил потребителски кредит от 10 000 лв. от Банка "ДСК" ЕАД; на 06.02.2007 г. 100 000 лв. от "Българска пощенска банка" АД, който кредит е бил предоставен на ЕТ "Гелендост-Ниязи Раиф"; на 22.05. 2007 г. 90 000 лв. от "Българска пощенска банка" АД, предоставен отново на фирмата на Ниязи Раиф; на 09.10.20117 г. 250 000 лв. от същата банка на фирмата на Ниязи Раиф; на 13.06.2008 г. 10 000 лв. от "Райфайзенбанк" и на 19.04.2010 г. 60 000 лв. отново от "Райфайзенбанк". От заключението на съдебно-счетоводната експертиза е установено, че изтеглените кредити през 2007 г. общо в размер на 250 000 лв. първоначално на едноличния търговец, впоследствие са били изплатени на физическото лице Ниязи Раиф, поради което с/ка 152 на търговеца е останала с нулево салдо. По същия начин е постъпено и с кредита в размер на 10 000 лв., изтеглен през 2008 г. Експертът е извършил и проверка на изготвените по време на ревизията парични потоци на ревизираната Лезие Раиф и е установил, че при установено начално салдо към 01.01.2005 г. 10 000 лв. доходите са с 9 939,66 лв. в повече от разходите, поради което за 2005 г. не се формира недостиг, който да се облага и затова определеният от ревизията данък правилно е отменен от първоинстанционния съд. За 2009 г. вещото лице е установило, че доходите на Лезие Раиф са в повече от разходите с 86 671,49 лв., а за 2010 г. със 108 576,75 лв., поради което и за посочените две ревизирани години неправилно приходните органи са определили данък за внасяне, поради което като е отменил ревизионния акт и в тези им части, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. В разходите вещото лице е включило и 1/2 от погасителните вноски по посочените кредити, след като е установено, че те са използвани от семейството за строителство на жилищната им сграда, а не за нуждите на ЕТ "Гелендост-Ниязи Раиф". В този смисъл оплакванията на касатора представляват оспорване на съдебно-счетоводната експертиза, което в касационната съдебна инстанция е недопустимо. Такова оспорване касаторът е имал процесуалната възможност да направи в първоинстанционното съдебно производство, но не го е сторил. Решението на съда е правилно и в частта, в която е отменен ревизионния акт за установените за внасяне вноски - ДОО за 2009 г. и 2010 г. в общ размер от 4 869,10 лв. и лихви - 2 257,51 лв.; вноски ДЗПО-УПФ за 2009 г. и 2010 г. в общ размер на 2 027,43 лв. и лихви - 922,73 лв. и вноски за ЗО за 2009 г. и 2010 г. в общ размер на 3 243,88 лв. и лихви - 761,59 лв. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид изхода на делото и направеното искане, на ответника по касационната жалба следва да се заплатят направените пред касационната съдебна инстанция разноски за един адвокат в размер на 1 520,40 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,