Определение № 3520 от 26.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2389/2026 г.

год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.23, ал.3 ГПК. С разпореждане от 04.06.2026 г. на съдия от САС, делото е изпратено на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд, предвид отвеждането на всички съдии от САС и изчерпване на възможността за разглеждането на спора от този съд. С оглед постановените по делото определения за отвод на съдиите от САС ВКС приема, че е налице хипотезата на чл.23, ал.3 ГПК. Освен изложеното, разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ се прилага съответно и в производството по жалба срещу решение на първоинстанционния съд, който е бил сезиран с иск с правно основание чл. 2в ЗОДОВ с ответник апелативен съд, който следва да разгледа въззивната жалба по инстанционна проверка на постановения първоинстанционен съдебен акт. Практиката на ВКС приема, че разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ се прилага и за въззивното производство, с цел да се гарантира на ищеца достъп до независим и безпристрастен съд. Следователно, за да се гарантира безпристрастност и ефективна съдебна защита, делото следва да се изпрати за разглеждане на най-близкия функционално компетентен въззивен съд. В случая, това е АС – Пловдив. Водим от горното, състав на ВКС