Определение № 1783 от 16.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 2347/2025 г.

Производството е образувано по касационна жалба на М. Н. Р. и Н. П. Р. срещу решение №110 от 02.07.2025г. по гр.д.№252/2025г. на Разградски окръжен съд, 2 въззивен граждански състав. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, констатира, че с решение №110 от 02.07.2025г. по гр.д.№252/2025г. съставът на Разградски окръжен съд е отменил решение №30/25.02.2025г. по гр.д.№386/2023г. по описа на РС-Кубрат в частта, с която са отхвърлени установителните искове по чл.422 ГПК за дължимост на: сумата 888,37лв., претендирана като главница, за периода 22.12.2017г.-28.02.2018г., като погасена по давност; сумата 419,36лв., претендирана като санкционираща лихва за периода 22.12.2019г.-28.02.2020г., като погасена по давност, като вместо това е признал за установено по отношение на М. Н. Р. и Н. П. Р., че дължат в условията на солидарност на „Банка ДСК“ АД, сумата 888.37лв. падежирала и непогасена по давност главница по Договор за кредит Експресо № 266699 от 29.03.2011г., за периода 22.12.2017г.-28.02.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума от 14.02.2023г. до окончателното й изплащане, както и сумата 419,36лв. санкционираща лихва за периода 22.12.2019г.- 28.02.2020г. Със същото решение съставът на Разградски окръжен съд е отменил решението на РС-Кубрат в частта му, с която е прието за установено по отношение на М. Н. Р. и Н. П. Р., че дължат на „Банка ДСК“ АД, [населено място], сумата 1596,33 лв. възнаградителна лихва за периода 28.02.2018г.- 22.12.2019г., като вместо това е отхвърлил предявения установителен иск от „Банка ДСК“ АД по чл.422 от ГПК за сумата 1596,33лв., възнаградителна лихва за периода 28.02.2018г. - 22.12.2019г., като погасен по давност. В мотивите на решението съставът на Разградски окръжен съд е установил, че жалбоподателите М. Н. Р. и Н. П. Р. са обжалвали решението на РС-Кубрат в осъдителната част изцяло. Същевременно е изразил воля, че жалбата им е основателна в частта, с която е признато вземането на банката за възнаградителна лихва в размер на 1596,33лв. за периода 28.02.2018г.- 22.19.2019г. и решението следва да бъде отменено само в тази част. Във въззивното решение е посочено също, че банката е обжалвала първоинстанционното решение в частта, с която с която искът за възнаградителна лихва е отхвърлен за сумата 220,99 лева - договорна лихва, дължима за периода от 22.12.2017г. до 28.02.2018г. / период от 69 дни, равен на периода на извънредното положение/. В мотивите на въззивното решение са изложени съображения относно размера и периода на дължимата възнаградителна лихва, като е прието, че тя се дължи само за периода след 22.19.2019г., но не е постановено изрично в диспозитива, че се потвърждава първоинстанционното решение в обжалваната от банката част, с която искът за възнаградителна лихва е отхвърлен за сумата 220,99 лева, дължима за периода от 22.12.2017г. до 28.02.2018г. / част от сумата, посочена в диспозитива на първоинстанционното решение като разлика над уважения размер на претенцията за възнаградителна лихва от 2968,89 лева до предявения размер от 9238,88 лева/. С решение №32 от 09.03.2026г. по гр.д.№252/2025г. на Разградски окръжен съд, 2 въззивен граждански състав, съдът, по реда на чл.247 от ГПК, е постановил / без да сочи изрично, че допуска поправка на първоинстанционното решение/, че потвърждава решение №30/25.02.2025г. по гр.д.№386/2023г. по описа на РС-Кубрат в частта, с която е прието за установено по отношение на „Банка ДСК“ АД, че М. Н. Р. и Н. П. Р. дължат на банката солидарно договора лихва над размера от 1539,33 лева до присъдения размер от 1967 лева или 370,67 лева за периода от 22.12.2019г. до 30.03.2021г., както и в частта, с която е отхвърлен установителният иск на „Банка ДСК“ АД, че М. Н. Р. и Н. П. Р. дължат на банката солидарно договора лихва за размера над 2968,89 лева до размера от 9238,88 лева. Срещу постановеното по реда на чл.247 от ГПК решение на Разградски окръжен съд е постъпила касационна жалба вх.№1981 от 09.04.2026г. от М. Н. Р. и Н. П. Р.. И след постановяване на решението по чл.247 от ГПК в диспозитива на въззивното решение на Разградски окръжен съд липсва произнасяне за потвърждаване на оставащата част от първоинстанционното решение, която въззивният съд е счел за правилна, а именно частта му, с която е прието за установено по отношение на М. Н. Р. и Н. П. Р., че дължат на „Банка ДСК“ АД, [населено място], главница в размер на 13 145,25 лева, ведно със законната лихва, считано от 14.02.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 1239,33 лева - обезщетение за забава за периода 28.02.2018г.- 30.03.2021г. Поради това делото следва да бъде върнато на Разградски окръжен съд, който е компетентен да прецени дали следва да се допусне отново поправка по реда на чл.247 от ГПК на очевидна фактическа грешка в постановеното от него въззивно решение. Воден от горното, Върховният касационен съд