Определение № 151 от 08.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 2479/2016 г.

Производството е по чл.282 от ГПК. Постъпили е молба вх.№ 3505/04.04.2018г. от [община] с искане за освобождаване на сумата от 3 803 297,48 лв ., внесена като обезпечение по специалната сметка на ВКС за спиране на изпълнението на въззивно решение № 266/ 11.08.2016г. по т.д. №271/2016г. на Пловдивски апелативен съд, която да бъде преведена по банкова сметка на молителя, евентуално по сметка на ЧСИ М. П.. В молбата се излагат доводи, че спорът по т.д. № 2479/2016г. на ВКС, I т.о. е приключил с влязло в сила решение, което се явява нов факт, настъпил след постановяване на определение № 217/08.09.2017г. по с.т.д., с което е отказано връщане на гаранцията на общината. Молителят счита, че с постановяване на окончателния съдебен акт от ВКС е отпаднало основанието, на което е внесена гаранцията. Освен това е внесъл парична гаранция по ч.гр.д. № 7325/2017г. на СГС, по което му е било допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл.439 ГПК срещу [фирма] чрез спиране на изпълнително дело № 201785104022625 на ЧСИ М. П., поради което са налице две гаранции за спиране на едно и също изпълнително дело. Отново поддържа доводите си по предходната молба за освобождаване на внесена гаранция, че общината вече е погасила задължението си към [фирма] чрез плащане в полза на взискатели на последното в изпълнение на запорно съобщение по изпълнителното дело на ЧСИ Г. И. в качеството си на трето задължено лице. Навеждат се и доводи, почиващи на твърдения, че общината се лишава от възможност да оперира със средствата в размер на внесената гаранция и това е в ущърб на обществения интерес. Иска тази сума да се преведе по сметка на [община], евентуално по сметка на ЧСИ М. П.. Ответниците по молбата – [фирма] и [фирма] /н/, изразяват становища за неоснователност на искането сумата да бъде върната на [община]. Считат, че общината като длъжник по вземане, за което е осъдена с влязло в сила решение на ПАС, предвид недопускането му до касационно обжалване в съответната част, не е изпълнила задължението си за плащане и няма право по чл.282, ал.5 ГПК да иска освобождаване на внесената от нея като обезпечение сума и превеждането й по своя сметка. Внесената в друго производство сума като парична гаранция, при условията на която е допуснато обезпечение на друг иск, е на различно основание и обезпечава вреди от евентуално неоснователно заведен процес, т.е. има функции различни от обезпечението по чл.282, ал.2 ГПК. Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира за установено следното: С определение № 433 /17.08.2016г. по ч.т.д. №1708/2016г. на ВКС, ТК, е спряно изпълнението на въззивно решение №266/11.08.2016г. по в.т.д. № 271/2016г. на ПАС в обжалваната от [община] част. По специалната сметка на ВКС е било внесено обезпечение от [община] в размер на 3 803 297,48 лв. С определение № 266/09.05.2017г. по т.д. № 2479/2016г. на ВКС, ТК, I т.о., по касационната жалба на [община] частично относно вземания в общ размер на 304 835,42лв. е било допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 266/11.08.2016г., поправено с решение № 276/31.08.2016г. по в.т.д. № 271/2016г. на Пловдивски апелативен съд, и не е било допуснато касационно обжалване в останалите обжалвани от общината части за отмяна на решение № 341/14.09.2015г., поправено с решение № 40/04.02.2016г., по т.д. № 754/2012г. на Окръжен съд-Стара Загора в частта, с която са отхвърлени исковете на [фирма] и [фирма] като съдружници в Д. «Ж. СЗ-2011», [населено място] против [община] както следва: главен иск по чл.79 във вр. с чл.266 ЗЗД за сумата от 3 441 162,87 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба - 12.10.2012г. до изплащане на сумата; по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 7 196,67 лв. – мораторна лихва за периода 14.08.2012г.-03.10.2012г. и евентуален иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата от 299 842,71лв. като вместо него е осъдена [община] да заплати на [фирма] като съдружник с дялове от 95% в Д. «Ж. СЗ-2011», [населено място] сумата от 3 269 104,73лв., дължимо и неплатено възнаграждение с включен ДДС за свършена и приета работа по договор за изработка от 19.10.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума от 12.10.2012г.; сумата от 54 434,23лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане върху горепосочената главница за периода 14.08.2012г. - 11.10.2012г. и е осъдена [община] да заплати на [фирма] като съдружник с дялове от 5 % в Д. «Ж. СЗ-2011», [населено място] сумата от 172 058,14лв. – дължимо и неплатено възнаграждение с включен ДДС за свършена и приета работа по договор за изработка от 19.10.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума от 12.10.2012г.; сумата от 2 864,96 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане върху горепосочената главница за периода 14.08.2012г.-11.10.2012г. С решение № 151/18.12.2017г. по т.д. № 2479/2016г. на ВКС, I т.о. частично по касационната жалба на [община] е отменено решение № 266/11.08.2016г., поправено с решение № 276/31.08.2016г., по в.т.д. № 271/2016г. на Пловдивски апелативен съд, и вместо него е постановено друго за: ОТХВЪРЛЯНЕ на предявените от [фирма] като съдружник с дялове от 95 % в Д. «Ж. СЗ-2011», [населено място] искове срещу [община] за заплащане на: сумата от 284 850,57лв., представляваща равностойност на асфалтови строително-монтажни работи, извършени в периода от 10.04.2012г. до 05.07.2012г. от Д. «Ж. СЗ-2011», с която сума общината се е обогатила без основание, на осн. чл.59, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва от 12.10.2012г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 4743,07лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане върху горепосочената главница за периода 14.08.2012г.- 11.10.2012г., на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД, ОТХВЪРЛЯНЕ на предявения от [фирма] като съдружник с дялове от 95 % в Д. «Ж. СЗ-2011», [населено място] при условията на евентуалност иск срещу [община] за заплащане на сумата от 284 850,57лв., представляваща обезщетение за извършена чужда работа без пълномощие, на осн. чл.61, ал.1 ЗЗД и ОТХВЪРЛЯНЕ на предявените от [фирма] /н/ като съдружник с дялове от 5 % в Д. «Ж. СЗ-2011», [населено място] срещу [община] искове за заплащане на: сумата от 14 992,14 лв., представляваща равностойност на извършени в периода от 10.04.2012г. до 05.07.2012г. асфалтови строително-монтажни работи, извършени от Д. «Ж. СЗ-2011», с която сума общината се е обогатила без основание, на осн. чл.59, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва от 12.10.2012г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 249,64 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане върху горепосочената главница за периода 14.08.2012г. - 11.10.2012г., на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД и ОТХВЪРЛЯНЕ на предявения от [фирма] /н/ като съдружник с дялове от 5 % в Д. «Ж. СЗ-2011», [населено място] при условията на евентуалност иск срещу [община] за заплащане на сумата от 14 992,14 лв., представляваща обезщетение за извършена чужда работа без пълномощие, на осн. чл.61, ал.1 ЗЗД. Следователно касационната жалба на [община] е била уважена с влязло в сила решение по отношение на вземания в общ размер на 304 835,42лв. и не е било допуснато касационно обжалване в останалата част за разликата над тази сума до 3 803 297,48 лв. / или за сумата от 3 498 462,06 лв. /. За последната посочена сума [община] е осъдена по влязлото в сила решение на ПАС. Съгласно чл.282, ал.5 от ГПК при обезпечение на изпълнението на присъденото с въззивното решение вземане, обезпечението се освобождава в две хипотези: при отхвърляне на иска или при прекратяване на делото. Съдебната практика приравнява на тези хипотези и случаите, когато присъдената сума е доброволно заплатена или принудително събрана от ответника. В редица свои определения по чл.282, ал.5 от ГПК, ВКС съобразявайки представени от ответника по иска и неоспорени от ищеца доказателства за погасяване на задължението, или издадени от съдебния изпълнител удостоверения за погасяване на задължението в изпълнителното производство, освобождава внесената като обезпечение сума и разпорежда връщането й на вносителя. В производството по чл.282 от ГПК обаче не подлежат на разрешаване спорове между страните относно изпълнението на задължението по влязлото в сила осъдително решение. Производството по освобождаване на внесени като гаранции по сметка на съд суми, макар и двустранно съгласно задължителните разяснения в ТР №6/2014 от 23.10.2015г. на ОСГТК на ВКС, не е исково производство, в което могат да се събират доказателства във връзка с направени от страните оспорвания на писмени документи, да се формират изводи относно добросъвестността на страните и пр. В случая [община] се явява длъжник и има право на освобождаване на внесената от нея парична гаранция, по изложените по-горе съображения само, ако искът е отхвърлен с влязло в сила решение или ако е погасила дълга си и кредиторите не възразяват срещу представените за това доказателства. Съобразно изложените факти по отношение на сумата от 304 835,42лв. е налице влязло в сила решение на касационната инстанция, постановено след първото определение по чл.282, ал.5 ГПК, и за същата сума исковете срещу [община] са отхвърлени. Поради което сумата от 304 835,42 лв. следва да се възстанови по посочената от общината сметка. По отношение на сумата от 3 498 462,06 лв. [фирма] и [фирма] /н/ оспорват твърденията на [община] за погасяване на дълга и изразяват несъгласие с искането за възстановявавне на сумата по сметка на молителя. В настоящата молба по чл.282, ал.5 ГПК се препраща към изложеното по предходна молба с вх. № 5362/15.05.2017г. и становищата на общината относно образуване на изп.д. № 20178510402625 на ЧСИ М.П. срещу молителя с взискател [фирма] в качеството му на цесионер с цедент [фирма] по отношение на вземането по решение № 266/11.08.2016г., поправено с решение № 276/31.08.2016г. по в.т.д. № 271/2016г. на Пловдивски апелативен съд, и при условията на евентуалност се иска внесената като обезпечение по чл.282, ал.2 ГПК сума да се преведе по сметка на ЧСИ М.П.. [фирма] / явяващо се цедент на взискателя по изп.дело/ не е изразило в писмения си отговор вх. № 5346/28.05.2018г. изрично становище дали е основателно това евентуално искане на [община]. От друга страна самата община не е посочила изрично актуална сметка на ЧСИ М. П., по която евентуално желае да се преведе внесената гаранция. Ето защо ВКС ще се произнесе в останалата част по молбата по чл.282, ал.5 ГПК след като даде указания до молителя и [фирма] за конкретизация на исканията и изтече срокът за изпълнението им. Водим от горното, състав на ВКС, Първо търговско отделение