Определение № 10 от 10.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4290/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 17512/08.10.2021 г. на А. Б. М. против определение № 2442 от 23.09.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1845 по описа за 2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е допуснато обезпечение на предявения от А. Б. М. против М. С. Ж. (правоприемник по чл. 227 ГПК на И. Г. Ж.), иск с правно основание чл. 59 33Д за заплащане на сумата от 100 300 лева, получена неправомерно съгласно разпределение от 11.12.2018 г. от неразрешена публична продан върху недвижим имот по изп. д. № 20158490400711 по описа на ЧСИ А. П., чрез налагане на възбрана на апартамент в [населено място], [улица], с площ от 108 кв. м. ет. 2, ап. 2, идентификатор ....., ведно с 1/3 ид. ч. от дворно място в [населено място], [улица], цялото с площ от 410,40 кв. м, с идентификатор ......... по КККР, одобрени със Заповед РД-18 45/09.07.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, след представяне на документ за платена гаранция в размер на 40 000 лева по сметка на Софийски апелативен съд и е оставено без уважение искането за налагане на възбрана на 1/2 идеална част от гараж № ... и гараж №..... на [улица] [населено място] за обезпечение на иска с правно основание чл. 108 ЗС. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на атакуваното определение и се иска неговата отмяна. Твърди се, че по иска по чл. 59 ЗЗД неправилно е допуснато обезпечение срещу представяне на гаранция, доколкото на съда е било известно обстоятелството, че ищцата няма средства да внесе сумата от 40 000 лева, а искането за допускане на обезпечение на иска по чл. 108 ЗС неправилно е оставено без уважение, като е прието, че исковата молба е вписана, което не кореспондира с данните по делото. Настоящият състав на ВКС приема, че частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството е образувано по искова молба от 02.04.2019 г., подадена от А. Б. М. против И. Г. Ж., починала на 27.01.2020 г., заместена от М. С. Ж., с която са предявени кумулативно съединени искове по чл. 108 ЗС за признаване на установено, че ищцата е собственик на 1/2 ид. ч. от гараж № ...., със застроена площ от 18,90 кв. м., находящ се в сутеренния етаж на жилищна сграда, построена в [населено място], [улица] при съседи: подземен гараж № ...., вътрешен двор, подземен гараж № .... и подземна улица, заедно с 6,53 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, находящо се в [населено място], местността „Г. М.“ с площ от 953 кв. м, при съседи на парцела по скица: [улица], парцел № .... за О., имот № ....., парцел ..... за ОДЗ и парцел ....за О., както и, че е носител на вещно право на ползване върху 1/2 ид. ч. от гараж № ...., със застроена площ от 15,62 кв. м., находящ се в [населено място], [улица], при съседи: гараж № ...., гараж № ..., гараж № ..., улица, гараж № ... и гараж № ..., заедно със съответните части от общите части на сградата, построена върху дворно място в [населено място] парцел.....-....... от кв. ....... по плана на [населено място], м-ст „Г. М.“ и осъждане на ответницата да предаде владението върху описаните имоти, както и по чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 100 300 лева, получена неправомерно съгласно разпределение от 11.12.2018 г. от неразрешена публична продан върху недвижим имот по изп. д. № 20158490400711 по описа на ЧСИ А. П., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Исканията на ищцата за допускане на обезпечение по предявените искове са оставени без уважение с определение № 8416/04.04.2019 г. по гр. д. № 4492 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, потвърдено с определение № 1432/25.04.2019 г. по в. ч. гр. д. № 1976 по описа за 2019 г. на Софийски апелативен съд и с определение № 8766/10.06.2020 г. по гр. д. № 4492 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, потвърдено с определение № 1948/09.09.2020 г. по в. ч. гр. д. № 2223 по описа за 2020 г. на Софийски апелативен съд. С определение № 266978/30.12.2020 г по гр. д. № 4492 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд е допуснато обезпечение само на предявените по чл. 108 ЗС искове срещу парична гаранция в размер на 5000 лева, като искането на за допускане на обезпечение по осъдителния иск по чл. 59 ЗЗД е отхвърлено, по съображения, че ищцата не е представила достатъчно убедителни писмени доказателства. Последното определение е потвърдено с определение № 474/16.02.2021 г. по в. ч. гр. д. № 165 по описа за 2021 г. на Софийски апелативен съд. В предоставения й срок ищцата не е внесла определената от съда гаранция. С обжалваното в настоящото производство определение е допуснато обезпечение на предявения от А. Б. М. иск по чл. 59 33Д, чрез налагане на възбрана на апартамент в [населено място], [улица], с площ от 108 кв. м. ет. 2, ап. 2, идентификатор ........, ведно с 1/3 ид. ч. от дворно място в [населено място], [улица], цялото с площ от 410,40 кв. м, с идентификатор ........ по КККР, одобрени със Заповед РД-18 45/09.07.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, след представяне на документ за платена гаранция в размер на 40 000 лева по сметка на Софийски апелативен съд и е оставено без уважение искането за налагане на възбрана на 1/2 идеални части от гараж № ... и от гараж № ... на [улица] [населено място] за обезпечение на иска с правно основание чл. 108 ЗС. За да постанови атакуваното определение, Софийският апелативен съд, е приел, че настъпилата в хода на исковия процес смърт на първоначалната ответница не променя изводите относно основателността на исканото обезпечение. Изложил е, че предявените искове са допустими, но представените писмени доказателства не са убедителни. Налице е обезпечителна нужда по отношение на иска с правно основание чл. 59 ЗЗД, поради което обезпечението следва да се допусне след представяне на документ за платена гаранция в размер на 40 000 лева, съответен на потенциалните вреди. Поисканата мярка възбрана на апартамент в [населено място], [улица], с площ от 108 кв. м. ведно с дворно място от 410,40 кв. м. е подходяща, но следва да се допусне частично, тъй като видно от представените нотариален акт, схема и скица, само 1/3 ид. ч. от двора е бил собственост на И. Г. Ж. и съответно е преминал към М. С. Ж.. По отношение на иска с правно основание чл. 108 ЗС въззивният съд е приел, че не е налице обезпечителна нужда, тъй като исковата молба вече е вписана и тя е произвела защитното си действие. Правилно въззивният съд е приел, че, поисканото обезпечение по иска по чл. 59 ЗЗД следва да се допусне при представяне на гаранция. Процесуалният закон не установява забрана искането за допускане на обезпечение да бъде направено повторно в хода на производството и съответно да бъде разгледано от съда във всяко положение на делото. При предвидените в закона предпоставки обезпечителната мярка може да бъде заменена или отменена в рамките на същото производство или да бъде допусната нова обезпечителна мярка от съда, пред който делото е висящо. Преценката за нуждата от обезпечаване на иска е конкретна и обусловена от фактите по делото, като при липса на данни и на доказателства, които да я опровергават, обезпечителната нужда се предполага и не следва да бъде отричана, но същевременно липсата на достатъчно убедителни доказателства, обосноваващи вероятната основателност на иска, налагат обезпечението да се допусне при представяне на гаранция от ищцата. Оплакването на частната жалбоподателка, че съдът не е следвало да допусне обезпечението при условията на гаранция е несъстоятелно. Действително ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски в производството с определение № 8454/04.04.2019 г. по гр. д. № 4492 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, частично отменено с определение № 4099/11.12.2019 г. по в. ч. гр. д. № 3306 по описа за 2019 г. на Софийски апелативен съд, но освобождаването от задължението за заплащане на такси и разноски в исковото производство не включва и определената от съда гаранция за обезпечаване на иска, чиято основна функция е да покрие преките и непосредствени вреди, които ответникът неоправдано би претърпял от наложеното обезпечение. Тезата на жалбоподателката, че обезпечението следва да се допусне без гаранция, тъй като вероятната основателност на иска е видна от събраните доказателства, не съответства на данните по делото. Неправилни са мотивите на апелативния съд, с които е отхвърлил искането на ищцата за допускане на обезпечение по предявените искове по чл. 108 ЗС. Съгласно чл. 112, б. „а“ ЗС, във вр. с разпоредбите на чл. 112, б. „з“ ЗС във вр. с чл. 114, ал. 1, б. „в“ ЗС за исковите молби, с които се инициира производство за защита правото на собственост или друго ограничено вещно право - чл. 124, ал. 1 ГПК, чл. 108 ЗС е налице императивно формулирано изискване да бъдат вписани. Макар да съществува законоустановена оповестителна, а в някои случаи, изрично посочени в закона, оповестително-защитна функция на вписването, обезпечителна нужда от налагане на възбрана е налице и при искане за допускане на обезпечение в случай, че подлежащата на вписване искова молба все още не е вписана, тъй като в този случай ищецът има интерес да осигури непротивопоставимост на правата си върху имота преди да е настъпил ефектът от вписване на исковата молба – т. 4 на Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. по тълк. д. № 6 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случай въпреки изискването на чл. 114, б. „в“ ЗС да не се дава ход на исковата молба до нейното вписване и тълкуването по приложението на тази правна норма по т. 3 на Тълкувателно решение № 3 от 19.07.2010 г. по т. д. № 3/2009 г. на ОСГК, по делото няма данни исковата молба да е била вписана, указания затова не са давани нито от първоинстанционния нито от въззивния съд, не се установява вписване и от приложените справки от АВ – Имотен регистър. Независимо, че до вписване на исковата молба по предявените искове по чл. 108 ЗС е налице обезпечителна нужда, по същество определението на апелативния съд в тази част е правилно. Обезпечението на исковете по чл. 108 ЗС чрез налагане на исканата обезпечителна мярка възбрана върху имотите, предмет на иска, вече е допуснато с влязлото в сила по отношение на ищцата определение № 266978/30.12.2020 г по гр. д. № 4492 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд срещу парична гаранция в размер на 5000 лева. Настъпилото правоприемство поради смърт на ответника в процеса не е уредено от процесуалния закон като правнорелевантен факт по отношение действието във времето на допуснатото обезпечение. Следователно за ищцата липсва правен интерес да иска отново допускане на същото обезпечение. От нейната воля зависи дали ще внесе определената парична гаранция или не. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение