Определение № 60041 от 27.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 438/2021 г.

Постъпила е молба от Д. С. Б. с искане на основание чл. 389, ал.1 ГПК да се допусне обезпечение на предявения от него против ответниците А. Г. М. и М. Й. М. /конституирана като правоприемник на починалия в хода на производството ответник Й. Г. М./ установителен иск за собственост, както и на предявените срещу него искове с правно основание чл. 108 от ЗС. Поисканата обезпечителна мярка е спиране на изпълнението по изп. дело 7830/2021г. по описа на ЧСИ Б.. За да се произнесе, съдът взе предвид следното: Д. С. Б. и Т. Г. Б. са предявили положителен установителен иск за собственост, който иск е уважен от първоинстанционния съд. Въззивната инстанция е потвърдила решението. За съвместно разглеждане е приет и насрещен иск против Д. С. Б. и Т. Г. Б. с правно основание чл. 108 ЗС относно магазин № ....., находящ се в [населено място], [улица], № ..... и складово помещение с обща светла площ от 11,56 кв.м. Този иск е отхвърлен. С определение № 60285/28.06.2021г., постановено по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта му, с която е отхвърлен насрещният иск по чл. 108 ЗС относно магазин № ....., а в останалата му част решението не е допуснато до касационно обжалване и същото е влязло в сила. При така установеното, съдът намира, че направеното искане следва да се остави без уважение. По правилото на чл. 389, ал.1 от ГПК, обезпечение на иска може да се допусне във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство. Т.е. допускането на обезпечение на иска е предпоставено от наличието на неприключило производство, като искането може да бъде направено само в срока по чл. 389, ал.1 ГПК. В случая не е налице нито едната от тези предпоставки. На първо място молбата за обезпечение е подадена след приключване на въззивното производство, като наред с това се иска обезпечаване на иск, спорът по който е приключил с влязло в сила решение. Интерес от допускане на обезпечението на иска има ищецът, защото целта на същото, съгласно чл. 391 ГПК, е да се съхрани имуществото на ответника и при евентуално позитивно решение за ищеца, последният да може да се удовлетвори от това имущество. Следователно само ищецът, но не и ответникът, може да иска допускане обезпечение на иска. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 389, ал.1 ГПК, в която изрично е посочено, че ищецът може да иска допускане обезпечение на иска. Правна възможност за допускане на обезпечение на иска по молба на ответника, не е предвидена. Ето защо и искането на Д. Б. за допускане обезпечение на предявения против него насрещен иск с правно основание чл. 108 ЗС също следва да се остави без уважение. Не са налице и предпоставките на чл. 282 ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение в частта му, в която спорът по насрещния ревандикационен иск е висящ пред касационната инстанция. По реда на тази разпоредба се спира изпълнението на въззивното решение, а на принудително изпълнение подлежат невлезлите в сила осъдителните решения на въззивните съдилища, което следва от нормата на чл. 404, т.1 ГПК. В случая предявеният против Д. С. Б. иск е отхвърлен и съответно не е налице осъдително въззивно решение, изпълнението на което да подлежи на спиране по реда на чл. 282 ГПК. По изложените съображения, съдът