Решение № 4612 от 28.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3937/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Зам.-изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител -ст.юрисконсулт Василева, срещу решение № 507 от 11.02.2025 г., по адм. д. № 733/2024 г. на Административен съд – Стара Загора /АС – Стара Загора/, с което по жалба на С. Й. Д., е отменено Уведомително писмо рег. № 01-6500/2314от 05.04.2022 г., издадено от Зам. Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“/ ДФЗ/, в частта, с която се отказва изплащане на финансова помощ по подмярка 13. 1/НР 1 "Компенсационни плащания в планински райони" от ПРСР 2014-2020 г., и преписката е върната на ДФЗ за ново произнасяне по заявление с УИН 24/070617/01176 на С. Й. Д. за подпомагане за кампания 2017 г. по подмярка 13.1/НР 1 "Компенсационни плащания в планински райони" от ПРСР 2014-2020 г., при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за неговата отмяна. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът- С. Й. Д., чрез процесуален представител адв. Илиева оспорва касационната жалба и моли за оставянето й без уважение. Съображения излага в писмено становище. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение АС – Стара Загора е приел, че оспореният АА е издаден от компетентен орган, при спазване изискванията за форма но при наличие на отменителните основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК. Според съда спорния по делото въпрос е дали при наличието на установените факти е налице основание да се счита, че за кампания 2017 г. конкретно жалбоподателят, с подаденото именно за тази година свое заявление е разделил по изкуствен път стопанството си в размер не по-голям от 100ха, за да може да получи финансова помощ в по-висок размер, и в тази връзка налице ли са изкуствено създадени от кандидата условия за постигането на тази цел. Предвид данните в приетото по делото заключение на вещото лице при повторното разглеждане на делото съдът е намерил, че не се установява земеделското стопанство на С. Д. да е изкуствено намалено по площ, чрез преотдаване на свързани с него лица, така че да се постига само и единствено облага – без да се изпълнява поставения от мярката резултат- обработване на земеделски земи в районите с ограничения и предотвратяване на тяхното обезлюдяване. АС – Стара Загора е достигнал до извод, че ответникът не установява наличие както на обективни, така и на субективни елементи в поведението на жалбоподателя по см. на Решението на СЕС по дело №С-434/2012 г., като в този смисъл са доказани лични и роднински връзки между ФЛ, както и свързаност с двете дружества, но не и конкретното съдържание на финансови и икономически взаимоотношения между различните бенефициери като икономически оператори, ползващи съответните имоти, последиците от тях и непостигане заложените цели на мярката. Съдът подробно е разгледал подаваните заявления от сочените пет свързани лица за периода 2014-2017 г. и прехвърляне помежду им на едни и същи площи да е извършено с уговорка по високо финансиране на земите. Решението е неправилно. С оспорената част на процесното УП е отказано финансово подпомагане по заявената за кампания 2017 г. от ЗП Подмярка 13. 1/НР1, поради установено съмнение за изкуствено разделяне на стопанство по мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от ПРСР между лицата земеделски производители: М. С. Д. УРН624358, С. Й. Д. УРН 649097, П. П. Д. УРН 627423, "Конарското"ЕООД УРН 661760, ""Кръстец-2016" ЕООД УРН680363, при заявени от посочените ЗП площи по мярка 13. 1 за кампания 2017 г. в различни размери. Правното основание за постановения отказ е разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 8 от Наредба № 6 от 24 февруари 2015 г. за прилагане на мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., според която ДФЗ-РА, може да откаже изплащането на финансова помощ частично или изцяло, когато са установени изкуствено създадени условия. Мотивът за отказ е разделяне (с подаденото от С. Й. Д. заявление) по изкуствен начин стопанствата в размер не по-голям от 100ха, с цел посочените по-горе земеделски производители да получат финансова помощ по процесната подмярка в по-висок размер, използвайки възможността за диференциране размера на изчислената финансова помощ съобразно метода, определен в чл. 7, ал. 1 от Наредба № 6/24.02.2015 г., основа на който е средния размер на нивата на плащане към съответните декларирани площи. В процесния случай Уведомително писмо рег. № 01-6500/2314 от 05.04.2022 г., издадено от Зам. ИД на ДФЗ, в частта, с която се отказва изплащане на финансова помощ по подмярка 13. 1/НР 1 "Компенсационни плащания в планински райони" от ПРСР 2014-2020 г., е оспорено пред АС – Стара Загора, който с Решение № 67 от 02.03.2023 г. по адм. д. № 277/2022 г. е уважил оспорването на С. Д.. В проведено касационно производство, тричленен състав на ВАС-пето отделение/решение №9574 постановено по адм.дело № 4820/2023г./ е отменил този съдебен акт поради допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до материалната му незаконосъобразност, поради неизяснена в пълнота фактическа обстановка, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АС – Стара Загора, който след изясняване релевантните за спора факти в пълнота, да постанови акта си, изяснявайки наличието на обективния елемент, а именно установяване на съдържимото в отделните заявления за подпомагане на кандидатите по чл. 3 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., дадените обяснения от земеделските производители в хода на административните проверки по съмненията за нередност за кампания 2017 г., включително приложените към тях документи-анкетни карти, договори, фактури, платежни нареждания справки за начислени амортизации. Изводите на АС – Стара Загора за наличие на отменителните основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК са несъответни на приетите по делото доказателства и приложимите норми. В оспореното УП са изложени обективните обстоятелства, установени при извършените от АО административни проверки и проверки на място, които обстоятелства са свързани с подадени заявления за подпомагане за кампания 2017 г., в частта, касаеща заявено подпомагане по мярка 13 "Плащания за райони с природни или други ограничения" от ПРСР от всеки от петимата ЗП, които създават съмнение за изкуствено разделяне на стопанство (по см. на § 1, б. "б" от чл. 4, § 1, б. "б" от Регламент (ЕС) № 1307/2013 г., "стопанство" е всички използвани селскостопански дейности и управлявани от земеделски стопани единици, намиращи се на територията на една и съща държава-членка). На първо място основният факт посочен в УП е размера на заявената за подпомагане (с отделни заявления по см. на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 6) площ по мярка 13 от всеки от земеделските производители, а именно: С. Й. Д., П. П. Д., М. С. Д., "Конарското" ЕООД и "Кръстец-2016", който разгледан поотделно е не по-голям от 100ха. Този размер позволява получаване на финансова помощ от всеки ЗП поотделно по подмярка "Компенсационни плащания в планински райони" финансова помощ в максимално допустимия размер при спазване разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 6. Други обстоятелства, описани в УП, касаят свързаност – фактическа и правна, вкл. идентичност между земеделските производители - физическо лице и собственик на дялове в юридическо лице-ЗП, подали заявление за подпомагане за процесната кампания, родствени връзки между земеделците подали заявление за подпомагане за процесната кампания/родители и деца, съпрузи/ съвпадение на посочени данни за комуникация в ИСАК - адреси за кореспонденция и телефони за контакт, както и данни по договори, фактури, анкетни карти, обяснения, платежни нареждания, справка за начислени амортизации. Същевременно при констатираните факти и обстоятелства от АО, след извършени административни проверки и проверки на място, относими към свързаността на земеделските производители М. Д., С. Д., П. Д., "Конарското" ЕООД и "Кръстец-2016", като обстоятелство, относимо към конкретния случай е посочен и резултатът от извършените географски проверки и съпоставяне данните от кампания 2014 до 2017 г., според който част от площите се заявяват от различни кандидати (от посочените по-горе ЗП) през отделните кампании, като има прехвърляне на част от площите между заявленията на тези кандидати. В случая неправилно първоинстанционния съд е анализирал и тълкувал клаузата относно заобикаляне на разпоредби по см. на чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. Обратно на възприетото- именно липсата на забрана по действащото право за свързаност между лица и за извършване от тях на фактически и правни действия, липса на задължение за ползване от земеделския производител на една и съща площ в продължение на години; формална липса на забрана за подаване на заявления за подпомагане на площи при географско съвпадение на части от тях, за които части има правно основание за ползване пред съответната година на заявка; липсата на забрана за свързаност между лица, ползващи през различни кампании различни площи, заявени за подпомагане - позволява чрез извършване от земеделски стопани на правни и фактически действия - формално в рамките на действащото законодателство, да се формират условията, необходими за получаване на предимства. В конкретния казус се касае за координирани действия на пет земеделски производители, между които и С. Й. Д. за процесната кампания 2017 г., които чрез подаване заявления за подпомагане за тази кампания за една и съща подмярка, по която заявяват площи в определен размер под дадената граница, относима към допустимата минимална сума за финансиране на хектар заявена площ, получават предимство, изразено в по-висок размер на финансирането за всеки ЗП. Тази съгласуваност за кампания 2017 г. се предхожда от редица от действия, представляващи "прехвърляне" по см. на чл. 4, § 1, б. "н" вр. б. "м" от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на заявени за подпомагане площи за кампании 2014, 2015, 2016, 2017 г., а такова е видно и за последващите кампании 2018 г., 2019 г. и 2020 г., между петимата земеделски производители/ между впрочем подробно описани от първоинстанционния съд/, като в посочените години временно получената за ползване площ на даден ЗП от друг ЗП, се заявява за съответната кампания, при установената хипотеза на правни и фактически взаимовръзки между отделните ЗП (роднински, т. е персонални, капиталови и др.). Същественото е, че за кампания 2017 г. е използвана възможността частите от стопанските единици ползвани от петимата ЗП, в рамките на размера на стопанството на всеки от тях, да се преразпределят по начин, допускащ получаване на финансова помощ в по-висок размер. Налице е заобикаляне на разпоредбите на законодателството, свързано със схемите за подпомагане, тъй като макар и формално, спазването на предвидените в съответната правна уредба условия, целите, преследвани с тази правната уредба, приложима за подпомагане за процесната мярка не са постигнати. Целите на приложимата правна уредба, вкл. посочените в чл. 1, ал. 3, т. 1-4 от Наредба № 6/24.02.2015 г. не са постигнати защото получаването на подпомагане в по-висок размер и следователно разходването на финансови средства по ПРСР е в ущърб на други земеделски производители, потенциални кандидати за финансиране в същите земеделски райони по същото време по идентична мярка за подпомагане. Налага се извод за доказани в процесния случай изкуствено създадени условия по см. на чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. при наличие на условието за прилагане на тази разпоредба, а именно обективен и субективен елемент на бенефициера, и съответно изпълнен фактически състав на приложената от административния орган норма на чл. 13, ал. 1, т. 8 от Наредба № 6/24.02.2015 г. С оглед горното, настоящият състав приема, че обжалваното решение е постановено при наличие на сочените от касатора основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Решението на АС – Стара Загора следва да бъде отменено и вместо него да се постанови такова по същество на спора, с което жалбата на С. Й. Д. против Уведомително писмо рег. № 01-6500/2314от 05.04.2022 г., издадено от Зам. Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, с която се отказва изплащане на финансова помощ по подмярка 13. 1/НР 1 "Компенсационни плащания в планински райони" от ПРСР 2014-2020 г, се отхвърли като неоснователна. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, на касатора следва да се присъдят сторените разноски за две инстанции - юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 100 евро, платена държавна такса за касационната инстанция в размер на 36 евро, и заплатен депозит за ВЛ по а. д. 73/2022 г. на АС - Габрово в размер на 373 евро. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1, във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,