Определение № 1625 от 30.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4510/2025 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба на А. П. К. с направено искане за изменение на постановеното по делото определение № 925/25.02.2026 г. в производството по чл.288 ГПК, в частта за присъдените разноски. Ответникът по молбата я оспорва, с писмен отговор. Молбата е подадена в срок и е процесуално допустима. С определение № 925/25.02.2026 г. в производството по чл.288 ГПК, съдът не е допуснал касационно обжалване на решение № 913/14.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 1054/2025 г. от VІІ-ми състав на Окръжен съд – Пловдив, като е осъдил А. П. К. да заплати на К. Д. Г. сумата 1022,58 /хиляда и двадесет и две евро и петдесет и осем цента/ евро, на основание чл.78, ал.3 ГПК. С молбата по реда на чл.248 ГПК се прави възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, присъдено с посоченото определение. Делото се отличава с фактическа и правна сложност, предвид направените по делото фактически и правни доводи от страните, в т.ч. и от ответника по него, касатор в настоящото производство, поради което и след съобразяване на критериите по чл.36, ал.3 ЗА, състава на ВКС счита, че не са налице предпоставки за намаляване на договореното адвокатско възнаграждение, поради негова прекомерност. Осъществената защита пред ВКС действително се изразява в подаване на отговор на касационна жалба, но предвид обема на касационната жалба и изложението на касационните основания по допустимостта на касационното обжалване /заедно с приложенията / на л. от №5 до №145 от делото на ВКС, води до извод, че заплатеното възнаграждение е съответно на осъществената защита по делото. Предвид изложеното, молбата с правно основание чл.248 ГПК следва да се остави без уважение. Водим от горното, състав на ВКС