Определение № 1481 от 28.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1082/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. Д. М. срещу определение №1919 от 8.2.2024 г. по гр. д. №13677 по описа за 2023 г. на Софийския градски съд, ГО, IV „Д“ въззивен състав, с което е потвърдено определение №36575 от 16.10.2023 г. по гр. д. №50990 по описа за 2022 г. на Софийския районен съд, 128 състав, за прекратяване на производството по делото. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли това определение да бъде допуснато до касационно обжалване, да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия. Представителят на Върховния касационен съд застъпва становището, че няма основания за допускане на определението на Софийския апелативен съд до касационно обжалване, като оспорва частната жалба и по същество. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и данните по делото, приема следното: Е. Д. М. е предявил на 20.09.2022 г. срещу Върховния касационен съд иск за заплащане на 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за периода от 18.08.2020 г. до 6.08.2022 г. П. поведение на ответника според него се състои в нарушение на правото на ЕС, ООН и НПК по жалба № 6461/2020 г., подадена до ВКС. Ако той погрешно е подал жалбата с искане за възобновяване на КНОХД №1018/2019 г. до ВКС, този съд е имал задължение да я препрати по компетентност на Прокуратурата на Република България. С това си бездействие ВКС е нарушил правата му и му е причинил болки и страдания. В отговора на исковата молба представителят на ВКС е посочил, че искът е недопустим на основание чл.126 от ГПК, тъй като на същото основание и срещу същия ответник са образувани преди това още три дела. Представил е разпореждане от 11.09.2020 г. на Заместник-председателя на ВКС, с което е отказано образуване на възобновяване на наказателно производство по КНД № 1018/2019 г. В разпореждането е прието, че всички 32 броя жалби/между които и №6461, № 6462, №6463 и №6781/ съдържат едно и също искане за възобновяване на производството, което е от компетентност на съответния окръжен, военен прокурор, респективно ръководител на специализираната прокуратура, а не от компетентността на ВКС. Софийският районен съд е констатирал, че жалбите до ВКС с вх. № 6461 и вх. № 6781 съдържат едно и също искане за възобновяване на наказателното производство, което не е удовлетворено. Касае се за бездействие, за вредите от което преди настоящото дело са образувани гр. д. № 50326, 50327 и 50333 по описа за 2022 г. на Софийския районен съд. Ето защо е прекратил по-късно заведеното дело със същото искане и на същото основание с определение№36575 от 16.10.2023 г. по гр. д. №50990 по описа за 2022 г. на Софийския районен съд, 128 състав. С обжалваното пред настоящата инстанция определение Софийският градски съд е потвърдил първоинстанционния прекратителен акт. След служебна проверка е констатирал, че за същите вреди преди това са образувани други три дела, които се различават само по номерата на жалбите на ищеца до ВКС-№ 6462, №6463 и №6781. Счел е, че делата имат обективен и субективен идентитет. Разликата в номерата на жалбите, посочени в отделните искови молби, не променят този извод, доколкото съдебно предявеното право е за защита от неадминистриране на искане за възобновяване на едно и също дело, което е защитимият интерес, без значение колко пъти това искане е направено пред органа. Фактическото основание на исковите молби е напълно идентично, идентична е и претенцията, както и периодът, за който се претендира обезщетение. След служебна проверка съставът на ВКС констатира, че едно от цитираните от Софийския градски съд дела под № 50327/2022 г. на СРС не е прекратено и по него е постановено решение по съществото на спора. В изложението си частният жалбоподател твърди, че не е налице обективен идентитет между делата, който може да обуслови прекратяване на по-късно заведеното дело, тъй като исканията за възобновяване на наказателното производство в адресираните до ВКС жалби са с различни основания. Дори да се приеме, че това оплакване представлява формулиран правен въпрос, даденото разрешение на Софийския градски съд съответства на практиката на ВКС. Тази практика е формирана във връзка с множество предявени искове на същия ищец срещу Прокуратурата на Република България за обезщетение за неимуществени вреди от бездействието на Главния прокурор да поиска възобновяване на същото наказателно дело и се съдържа в определения № 35 от 4.01.2024 г. по к. ч. гр. д. № 5350/2023 г. на IV ГО, № 4007 от 12.12.2023 г. по к. ч. гр. д. № 4952/2023 г. на III ГО, № 3343 от 2.11.2023 г.по ч. гр. д. № 4478/2023 г. на III ГО, № 2624 от 19.09.2023 г. по к. ч. гр. д. № 3168/2023 г. на III ГО, № 2128 от 13.07.2023 г. по к. ч. гр. д. № 2471/2023 г. на III ГО на ВКС и др. Съставите на ВКС са приели, че разликата във входящите номера на подадени от страната жалби с искания за възобновяване не променя извода за идентичност на делата, образувани въз основа на различни искови молби пред съда за присъждане на обезщетение за вреди от бездействието на държавния орган. Счели са, че се касае за дела със субективен и обективен идентитет, поради което прекратяването на по-късно заведените дела съответства на утвърдената практика на ВКС. Настоящият състав споделя вече установената практика. В случая следва да се добави, че от решаващо значение за предмета на спора по предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди е бездействието на съответния орган, което е мотивирано по отношение на всички жалби в един акт/разпореждане/ и с едни и същи съображения, независимо какви основания в своите искания е формулирал ищецът. Ето защо касационно обжалване на определението на Софийския градски съд на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК не следва да се допуска. Не се констатира и наличието на бланкетно поддържаното основание- очевидна неправилност на въззивното определение. От съдържанието на въззивното определение не се установява прилагане на несъществуваща, отменена правна норма, на правна норма в обратен, противоположен на вложения от законодателя смисъл или грубо нарушение на правилата на формалната логика. По тези съображения настоящата инстанция приема, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението на Софийския градски съд. При този изход на спора частният жалбоподател дължи 50 лв. юрисконсултско възнаграждение на ВКС. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение