Определение № 12949 от 29.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10906/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на С. А. К. от Казанлък против определение № 2835/17.9.2024г., постановено по адм. д. № 690/2024 г. по описа на Административен съд Стара Загора. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на настоящия частен жалбоподател срещу заповед № 1237/ 03.07.2024г на кмета на община Казанлък, като недопустима, поради просрочие и прекратил производството по делото. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение. Жалбата не била просрочена, тъй като била депозирана в деловодството на общината на 13.8.2024г., а за обжалваната заповед бил уведомен чрез залепването на същата на входната врата на имота му на 31.7.2024г. Представя писмени доказателства, удостоверяващи обстоятелства по връщане на изпратена до него и невръчена пощенска пратка. Моли обжалваното определение да бъде отменено. Претендира разноски. Кметът на община Казанлък не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение счита частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.230 АПК, от страна с правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно чл. 229, ал.1, т.2 АПК, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: За да постанови описания по-горе резултат Административен съд Стара Загора е приел, че подалият жалбата е уведомен на 29.07.2024г., за което свидетелствало приложеното известие за доставяне, че срокът за обжалване е изтекъл на 12.8.2024г. и че подадената на 13.8.2024г. жалба е просрочена. Така постановеното определение е неправилно. От известието за доставяне е видно, че пратката /оспорената заповед и придружително писмо/ не е връчена на г-н К.. На 29.7.2024г. пратката е върната /гриф „ВП“/ на лице Н. Д., на длъжност „куриер офис“. В потвърждение на изложеното е и представеното с частната жалба писмо издадено от ръководител на пощенска станция Стара Загора, от което е видно, че адресатът не е намерен на адреса за доставяне, залепено е известие и тъй като на 29.7.2024г. е изтекъл срокът, посочен в известието, за получаване на пратката, същата е върната на подателя й Община Казанлък на посочената дата, чрез Н. Д. на длъжност куриер офис в община Казанлък. Поради невръчването на пощенската пратка, служители на община Казанлък са предприели изпълнение на процедурата по § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ – залепване на съобщението на имота и поставянето му на таблото в сградата на общината /служебна бележка на л. 38 от АД № 690/2024г. и четири броя снимки на л. 39 и 40 от същото дело/, което е извършено на 31.7.2024 г. Срокът за обжалване е изтекъл на 14.8.2024г. Депозираната в община Казанлък на 13.8.2024г. е подадена в срок. Изложеното налага извода, че определението следва да се касира, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Претенцията за разноски на частния жалбоподател за настоящото частно производство следва да бъде обсъдена и решена с окончателния съдебен акт по аргумент от чл. 226, ал. 3 във връзка с чл. 236 АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,