Определение № 534 от 03.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1979/2014 г.

Производството е по чл.274 ал.2 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.286 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Д. Ш. и Р. И. Ш. против разпореждане № 916 / 22.04.2014 год. на Пазарджишки окръжен съд, ГК, първи въззивен състав, с което докладчикът по делото е върнал касационната жалба на същите страни вх.№ 1626 / 05.03.2014 год. против постановеното по гр.д.№ 1006 / 2013 год. решение на същия съд, на основание чл.286 ал.2 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.284 ал.1 т.3 и ал.3 т.1 и т.4 ГПК. Жалбоподателите оспорват правилността на постановеното разпореждане ,с твърдението, че указанията за отстраняване нередовности на касационната жалба, дадени с разпореждане от 05.03.2014 год., не са узнати от страните, предвид невръчен им със съобщението препис от разпореждането - № 497 / 05.03.2014 година. Цитират съдебна практика по приложението на чл.7 ал.2 ГПК,в подкрепа на довода си, че неполучаването на препис от съответния акт препятства възможността за санкциониране на страната, за неизпълнение указанията в същия. Ответната страна – [фирма] – не е представила становище по частната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден ,допустими подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе по частната жалба настоящият състав съобрази следното: Разпореждане № 497 / 05.03.2014 год., с което съдията – докладчик по делото при Пазарджишки окръжен съд е дал надлежни указания за отстраняване нередовности на касационната жалба, на основание чл. 285 ал.1 вр. с чл.284 ал.1 т.3 и ал.3 т.1 и т.4 ГПК, е съобщено на процесуалният представител на жалбоподателите – адв.И. Т..Съобщението, връчено му лично на 31.03.2014 год. ,изрично съдържащо удостоверяване на приложение към същото – разпореждане № 497 / 05.03.2014 год., получателят не е подписал с възражение относно недоставяне на документа. Истинността на официалния свидетелстващ документ,какъвто съставлява съдебното съобщение / призовка / не се явява оборена, тежестта за което носят именно жалбоподателите, на основание чл.193 ал.3 пр. първо ГПК. Следователно ,правилни са съображенията на въззивния съд, че указаните нередовности не са отстранени в посочения преклузивен срок, изтекъл на 7 април 2014 година. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение