Определение № 228 от 22.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2390/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. Е. Ч. като пълномощник на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], против определение № 233 от 10.03.2016 г. по в.ч.гр.д. № 100/2016 г. на Окръжен съд - Смолян. С него е потвърдено определение № 261 от 15.12.2015 г. по гр.д. № 131/2015 г. на Районен съд - Чепеларе, с което е прекратено производството по делото в частта по предявен от [фирма] против [фирма] иск по чл. 440, ал.3 ГПК във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 5 000 лв. пропуснати ползи от невъзможността да ползва собствения си имот поради насочване на принудително изпълнение върху него. В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Жалбоподателат счита, че въззивният съд неточно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 440, ал.1 и ал.3 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване въззивното определение е обосновано с твърдението, че са налице хипотезите на чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК, по следните релевантни за изхода на спора въпроси: 1. Оспорваната от ищеца действителност на ипотечното вписване е дали е относима към допустимостта или е относима към основателността на предявения иск. 2/ Допустим ли е иск по чл. 440 ГПК, за имот, за който се спори дали е обременен с чуждо задължение. 3/ Поражда ли действие вписването на ипотека при нарушение на изискванията на чл. 6 от Правилника за вписванията, когато недвижимия имот се намира в район с одобрена кадастрална карта. Насрещната страна [фирма] не е взела становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Жалбоподателят в настоящото производство е предявил против [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] и против и [фирма] /в несъстоятелност/ със седалище и адрес на управление [населено място], отрицателен установителен иск по чл. 440, ал.1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че недвижим имот, представляващ апартамент № 178- част от хотелски комплекс „О.” в к.к. „П.”, общ. Чепеларе, срещу който е насочено принудително изпълнение по изп.д. № 7/2015 г. на ДСИ А.П., не принадлежи на длъжника [фирма], както и иск за осъждане на ответника [фирма] да заплати обезщетение за имуществени вреди от насочване на изпълнението върху този имот по чл. 440, ал.3 ГПК в размер на 5 000 лв. С определение № 224 от 06.10.2015 г. по гр.д. № 131/2015 г. на Районен съд- Чепеларе, производството по делото е прекратено в частта по иска по чл. 440, ал.1 ГПК на две основания: поради липса на правен интерес от търсената защита и поради неотстраняване на констатираните нередовности на исковата молба, изразяващи се в противоречие между обстоятелствена част и петитум. По отношение на първото основание за прекратяване е прието, че ищецът няма качеството на трето лице в изпълнителното производство, а е конституиран като длъжник заедно с [фирма] / в несъстоятелност/ в качеството си на собственик на имота поради това, че е придобил същия след като върху имота е била вписана договорна ипотека. По делото има данни, че това определение е обжалвано с частна жалба и с определение № 1100 от 05.11.2015 г. по ч.гр.д. № 418/2015 г. на Смолянския окръжен съд е било потвърдено. При извършената служебна проверка настоящият състав констатира, че срещу въззивното определение е подадена частна касационна жалба от [фирма] и по нея е образувано ч. т.д. № 646/2016 г. на ВКС, І т.о., което към настоящия момент е висящо. Доколкото изводите на въззивния съд за недопустимост на предявения иск по чл. 440, ал.3 ГПК са обосновани с прекратяването на производството по делото по иска по чл. 440, ал.1 ГПК, настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по настоящото дело до постановяване на определение по ч.т.д. № 646/2016 г. на ВКС, І т.о., тъй като разрешаването на въпроса за допустимостта на иска по чл. 440, ал.1 ГПК ще е от значение за произнасяне и по настоящото дело. Водим от гореизложеното съдът