Решение № 15286 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4119/2012 г.

Решение № 15286 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4119/2012 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Стефан Василев Христов, представен от адв. Петър Стамов, действащ и като съдебен адресат с адрес: гр. Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 55, ет. 4, офис 414 срещу решение № 258/6.02.2012 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 1973 по описа за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 1005304/11.02.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна - ИРМ Разград, в частта, потвърдена с Решение № 175/4.05.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, относно определените данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 439.89 лв. и лихви за невнесения данък в размер на 326.17 лв. Оплакванията и на касатора са за противоречие на решението с материалния закон и съществените процесуални правила. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от кодекса. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и на РА. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна при ЦУ на НАП не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АС Варна ревизионен акт е установено в тежест на Стефан Христов задължение за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер 439.89 лева и лихви в размер 326.17 лева при определена по реда на чл. 122 от ДОПК данъчна основа 3 510.35 лева. За определяне на данъчната основа е прието начално салдо за 2004 г. 1 126.65 лева, при липса на приходите в данъчната година и превишение на разходите над приходите 3 510.35 лева. Тази разлика е дефинирана като на данъчна основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК към която е отнесен размера на данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.). Като основание за прилагане на особения ред за ревизия по чл. 122 - 124 от ДОПК администрацията е посочила наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК /съществуване на данни за укрити доходи /. Тези предпоставки са обвързани с неясния произход на средствата за издръжката на данъчния субект в размер 1805 лева /по данни от НСИ/ и за вноски в банка в размер 2 832 лева. Органите по приходите не са дали вяра на обяснението на данъчния субект за парична наличност към 1.01.2004 г. в размер 25 000 лева поради липса на доказателства за произхода и съхранението на парите, както и отдалечения момент на придобиването им. АС Варна е приел наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК поради липсата на доказателства за произхода на средствата превишаващи разходите над приходите за 2004 г. Изключил е последователно убедителността на всички доводи на жалбоподателя и е зачел последиците на разместените от презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК доказателствена тежест. С анализ на доказателствените източници съдът е обосновал извод за недоказаност на различно от приетото от органа по приходите начално салдо към 1.01.2004 г. Решението е правилно. Верни са фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и се споделят изцяло от касационната инстанция. АС Варна не е допуснал опущения в процеса на доказване. Основателно е дискредитиран РКО от 20.12.2003 г., удостоверяващ факта на получаване на сумата 35 000 лева от касатора, изплатени от "Мизия милк" ООД. Неяснотата относно личността на съставителя на документа и лицето извършило плащането засяга доказателствената стойност на доказателствения източник. Оценката на доказателствата е правно-логическа дейност различна от извършваната от съда при оспорването на писмени доказателствени средства. Предмет на последната е само истинността на доказателствения източник, а на първата и убеждаващото му въздействие. Оценката на доказателствата предполага по необходимост и съпоставката им. Това е сторил АСВ, като е съобразил неотразяването на доход в размер 35 000 лева в ГДД на данъчния субект и същото пропускане в декларацията по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Досегът на експерта по приетата по делото ССЕ с част от документите от счетоводството на "Мизия милк" ООД е дало основание на съда да отрече извода на вещото лице за редовност на воденото счетоводство. Така е дисквалифицирана възможността счетоводните записвания да се ценят като доказателствено средство. Несъответствието между доходите и разходите на касатора е установено убедително и последователно, а размерът му е математически верен. Това несъответствие освен че сочи на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК представлява и определена по реда на ал. 2 от същата разпоредба данъчна основа. При отнасянето на ставките по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) към тази данъчна основа е изчислен размера на данъка, а забавеното плащане е източник на акцесорното задължение за лихва. В контекста на горното е дължимо оставяне в сила на оспореното решение. При този изход на спора на никоя отстраните не се следват разноски за касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение