Определение № 2203 от 05.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1473/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Н. В. В., срещу Определение № 19242 от 08.10.2024 г., постановено по административно дело № 2811/2024 г. от Административен съд – София – град /АССГ/, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от държавна такса в размер на 30 лева за обжалване на Определение № 5590 от 17.05.2024 г., постановено по същото дело и е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ по делото. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Иска същото да бъде обезсилено, като недопустимо или отменено като неправилно и незаконосъобразно. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна, поради следните съображения: За да се произнесе по двете искания, административният съд е обсъдил подробно имущественото състояние на В., като въз основа на събраните доказателства е приел, че същият разполага с достатъчно средства за заплащане на таксата в размер на 30 лв., а по отношение на правната помощ е приел, че интересите на правосъдието не налагат предоставяне на правна помощ, поради което липсва кумулативно необходима предпоставка за предоставянето ѝ по административни дела. Определението е неправилно в частта относно преценката за липса на предпоставки за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса. От представените доказателства в подкрепа на искането се установява, че В. не е в трудови правоотношения, не получава месечен доход /заплата, пенсия, наем/, не упражнява дейност като едноличен търговец, не извършва селскостопанска дейност, от която да получава доход, както и че няма парични влогове, МПС, дялове и акции в търговски дружества. Декларирал е, че притежава идеална част от жилище в гр. София, както и друго жилище в груб строеж и идеална част от 14 дка земеделска земя. При тези данни настоящият състав намира, че в случая са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 от Гражданскопроцесуалния кодекс – същият е физическо лице, което не разполага с достатъчно средства да заплати дължимите държавни такси. Наличието на притежавани части от имоти и земеделска земя не може да обоснове извод за наличие на финансови средства за заплащането на такси и разноски, тъй като се касае за имущество, което не е бързо ликвидно и не обезпечава получаването на финансови средства. Определението в частта, с която е оставено без уважение искането за предоставяне на правна помощ, е правилно като краен резултат, макар и съдът да не споделя всички изложени мотиви от АС. Правилна е преценката на АССГ за липса на кумулативно необходима предпоставка по чл. 23, ал. 2 ЗПП за предоставяне на правна помощ по административно дело - а именно интересите на правосъдието да го налагат. В случая правилно административният съд е приел, че липсват каквито и да е било доказателства интересите на правосъдието да налагат предоставяне на правна помощ не само предвид служебното начало по АПК и предмета на делото, но и предвид обстоятелството, че освободените от внасяне на държавна такса за цялото производство не следва да осигуряват приподписване на касационните и частни жалби от адвокат. Предвид изложеното определението следва да бъде оставено в сила в частта, с която оставено без уважение искането на В. за предоставяне на правна помощ по делото. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение