Определение № 507 от 01.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1103/2014 г.

Производството е по чл.274 ал.2 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.407 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] против разпореждане № 2133 / 29.10.2013 г. по т.д. № 743 / 2013 год. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за снабдяване с изпълнителен лист за присъдената с въззивното решение по същото дело главница от 658 000 лева, ведно със законна лихва от 01.12.2008 год. върху същата, в полза на [фирма] - дружество в което жалбоподателят има качеството на акционер и като такъв с права в съответствие с чл.240а ТЗ е предявил в качеството на процесуален субституент иска със същото правно основание, уважен с преждепосоченото въззивно решение. Жалбоподателят оспорва правилността на отказа на въззивния съд да издаде изпълнителен лист по искането му, като счита, че качеството на процесуален субституент му предоставя правото да действа от името и за сметка на представлявания / [фирма] / и в изпълнителното производство, за предприемане действия за събиране, в полза на същото дружество – [фирма] - на присъденото му вземане. Противното тълкуване, според страната, обезсмисля процесуалното правомощие на субституента, действащ и в свой правен интерес, от предявяване на чуждото право в исков процес, при негарантирана възможност да реализира изпълнителната сила на съдебното решение. В конкретния случай се позовава на състава на СД на [фирма], член на който и понастоящем е осъденото дружество - [фирма], поставящо под съмнение привеждането в изпълнение на осъдителното решение, като се съобрази и бездействието на дружеството в предявяване на исковете по чл. 240а ТЗ. Ответната страна – [фирма] - не депозира отговор на частната жалба. Ответната страна - Н. Л. – оспорва частната жалба, считайки че „ конститутивното действие „ на решението се разпростира единствено по отношение на представляваното, конституирано в процеса, наред с процесуалния субституент, дружество - [фирма], което изключва възможността [фирма] да се снабди с изпълнителен лист за присъденото вземане. Немотивирано изключва дружеството изобщо като страна в исковото производство, противно на осъществените съдопроизводствени действия. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна в процеса и е насочена срещу валиден ,допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. С въззивно решение № 475 / 15.10.2013 год., постановено по т.д.№ 743 / 2013 год. на Пловдивски апелативен съд,е потвърдено решение № 62 / 15.02.2011 год. по т.д.№ 978 / 2008 год., поправено с решение № 184 / 14.04.2011 год. на Пловдивски окръжен съд, с което, по предявени от [фирма], в качеството на процесуален субституент на [фирма], субективно съединени искове с правно основание чл. 240а ТЗ, ответниците [фирма] и Н. Л., в качеството им на членове на СД на [фирма], са осъдени да заплатят обезщетение за причинени на дружеството вреди в размер на 658 000 лева, ведно със законна лихва върху същата сума от 01.12.2008 год. В съответствие с процесуалното качество на ищеца - процесуален субституент, предявяващ правата на конституираното като страна в производството дружество - [фирма], съдебното решение присъжда претендираното вземане в полза на [фирма] .С молба от 24.10.2013 год. [фирма] е поискало снабдяване с изпълнителен лист по постановеното въззивно решение, на основание чл. 404 т.1 ГПК, за предприемане действия по принудително събиране на вземането, но все в полза на титуляра му – [фирма]. Молбата не съставлява искане недопустимо променящо адресата на бъдещата сила на пресъдено нещо и на изпълнителната сила на съдебното решение, в съответствие с диспозитива на потвърденото първоинстанционно решение. Атакуваното разпореждане следва да бъде отменено като неправилно. Процесуалната субституция е уредена в Общите правила на ГПК – чл.26 ал.4 ГПК,приложими както в исковото, така и в изпълнителното производство.Снабдяването с изпълнителен лист по начало не е част от изпълнителното производство, а действие в осигуряване на изпълнителен титул като предпоставка за неговото иницииране. Независимо от последното ,нелогично и неподкрепимо от процесуална разпоредба в закона е изключване допустимостта на действия по събиране на вземането от процесуален субституент в изпълнителното производство, доколкото страна в същото, аналогично на исковия процес,е и титуляра на материалното право, в чийто патримониум,респ. интерес се осъществява изпълнителното производство.Изпълнителният лист се издава в съответствие с диспозитива на постановеното решение, а то присъжда сумата в полза на [фирма]. Така материалноправна разпоредба, уреждаща основание и за процесуална субституция в исковото производство / чл.134 ЗЗД / предвижда като упражнимо не само право на предявяване на иск,но и действие в защита имуществените права на лицето, чието чуждо право има интерес да брани субституента.В този смисъл, издаването на изпълнителния лист в негова полза има правните последици на овластяване от съда, аналогично на чл.134 ал.3 ЗЗД. Неразграничавайки предмета на искането на [фирма]-единствено за снабдяване с изпълнителен лист,с оглед предприемане на принудително изпълнение спрямо ответниците,а не издаване на изпълнителен лист за събиране на вземането в собствения му патримониум,въззивният съд е постановил неправилно разпореждане, което следва да бъде отменено,а молбата на [фирма] – уважена. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение