Определение № 84 от 15.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 622/2017 г.

Производството е по чл. 282 от ГПК. Постъпила е молба вх.№ 1579/10.2.2017 г от Й. В. И. и Б. Й. И. и двамата от [населено място] с искане за спиране на основание чл.282 ГПК изпълнението на въззивното решение № 320 от 19.12.2016 г, постановено по в.гр.дело № 434/2015 г на Кюстендилски окръжен съд.В молбата се подържа, че молителите са подали касационна жалба срещу решението и са налице предпоставките на чл.282 ал.2 ГПК, поради което искат молбата да бъде уважена, а изпълнението спряно. От данните по делото се установява следното: С решение № 238 от 7.5.2015 г по гр.дело № 32/15 г, Районен съд-Дупница е обявил за недействителна спрямо И. Г. М. като увреждаща го сделката, сключена между Й. В. И. и Б. Й. И. за дарение на недвижим имот, обективирана в нотариален акт № 159 ,т.3, рег.№ 8336, дело № 496 от 16.12.2010 г на нотариус Л. С. с рег. № 527, с която Й. В. И. е дарил на сина си Б. Й. И. ½ ид.част от сграда с идентификатор 65245.1.8.1 в [населено място], [община], обл.К. на основание чл.135 ал.1 ЗЗД. Възззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. При това положение Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното: Съгласно разпоредбата на чл.404 т.1 предл.2 ГПК на принудително изпълнение подлежат осъдителните решения на въззивните съдилища.Предявеният по делото иск е такъв по чл.135 ал.1 ЗЗД и е конститутивен по своя правна природа.Същият не съдържа осъдителен диспозитив и не подлежи на изпълнение.Поради което спирането му на основание чл.282 ал.2 ГПКС не може да бъде постановено. Поради това молбата следва да бъде оставена без уважение. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение