Определение № 637 от 29.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 504/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на ТД [фирма], [населено място] срещу определение № 285/17.03.2011г., постановено по ч.т.д.№ 199/11г., с което ВКС, ТК, ІІ отд. е оставил без разглеждане частната му жалба против определение № 664/28.10.2010г. по в.гр.д.№ 449/10г. на Ловешкия окръжен съд за оставяне без уважение на направени доказателствени искания. Обжалваното определение е правилно. Съгласно чл.274, ал.2 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се прегражда по – нататъшното развитие на делото и определения, обжалването на които е изрично предвидено в закона. Определението, с което въззивният съд се произнася по доказателствените искания на страните, не е преграждащо и не подлежи на самостоятелно обжалване, поради което законосъобразно частната жалба е оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд