Решение № 117 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 847/2010 г.

Решение № 117 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 847/2010 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. ДП "Н. к. ж. и." С., чрез адв. Б. Д. АК - П. обжалва и иска да се отмени Решение № 107 от 4.03.2010 г. по гр. възз. д. № 971/2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд по отхвърления иск чл. 108 ЗС. Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуални правила и необоснованост, основания за отмяна по см. на чл. 281, т. 3 ГПК. Касационното обжалване е допуснато по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК след като е прието, че поставения процесуално-правен въпрос - за доказателствената сила на Акта за държавна собственост и вписаните в него основания за придобиване правото на собственост от държавата към 1927 г., в конкретния случай на отчуждаване, извършено по силата на Закона за отчуждение на недвижимите имущества за държавна и обществена полза от 1885 г. /ЗОНИДОП - отм./ налага произнасяне от страна на ВКС поради значението на същия за точното прилагане на закона и развитие на правото. В срока по чл. 287 ГПК е подаден писмен отговор срещу касационна жалба от ответната страна [фирма] [населено място], с което се оспорва по същество релевираните основания за отмяна. Състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна в правомощията по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира: С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК (отм.) е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърления иск по чл. 108 ЗС, заявен от ДП "Н. к. ж. и." С. като процесуален субституент на Д., да се признае за установено по отношение на [фирма] [населено място] /при участието на 3-то лице помагач [община]/, че е собственик на терен от 7000 кв. м., обособен в парцел *. от кв. 1 по плана на [населено място], [община], като част от ж. п. терен от 31 053 кв. м. - р-н на ж. п. спирка [населено място] като ответника - търговско дружество [фирма] [населено място] бъде осъдено да предаде владението на същия, на основание чл. 108 ЗС. За да отхвърли иска, решаващият състав на съда е приел, че не може да бъде зачетен като годно доказателство, легитимиращи държавата като собственик на процесния недвижим имот А. № 44-А/20.12.1993 г., тъй като не е доказано вписаното основание за придобиване правото на собственост- отчуждение по ЗОНИДОП от 1885 г.(отм.). Поставеният въпрос - за доказателствената сила на Акта за държавна собственост и вписаните в него основания за придобиване правото на собственост от държавата към 1927 г., в конкретния случай на отчуждаване, извършено по силата на Закона за отчуждение на недвижимите имущества за държавна и обществена полза от 1885 г. /ЗОНИДОП - отм./ е специална хипотези в рамките на зададения процесуален въпрос за зачитане формалната доказателствена сила на А. и вписаните в него обстоятелства и изисква, и налага тълкуване на правни норми на отменения ЗОНИДОП от 1889 г., поради съществуващата празнина на съвременните правни разрешение в рамката на основанията за придобиване право на собственост на държавата при отчуждаване, поради което произнасянето на ВКС би било както от значение за точното приложение на закона, така и за развитие на правото. С постановено решение по чл. 290 ГПК № 601 от 29.09.2010 г. по гр. д. № 504/2009 г., ВКС - I отделение е дал тълкуване по приложимостта на ЗОНИДОП (отм.), което настоящия състав споделя. Законът за отчуждение на недвижимите имущества за държавна и обществена полза от 1885 г., съдържа общи правила за отчуждаване на недвижими имущества от държавата, както и специални правила. Последните касаят т. е. мълчаливо отчуждаване, когато собственикът на терена няма възражения и се издава административния акт по чл. 47 или по съдебен ред по чл. 17 от закона. При отчуждаването и в двете хипотези, следващото се обезщетение на собственика не е условие за настъпване на вещно-правния ефект. Съдебната практика на ВКС, повлияна от разрешенията на френската юриспруденция, е възприела и разбирането за т. н. "фактическо отчуждаване", при което вещно-правният отчуждителен ефект настъпва със завземането на имота от администрацията, дори без да се изпълняват формалностите на закона. Това разбиране налага извод, че доколкото за конкретен недвижим един имот е издаден А., в който за придобивно основания е посочено отчуждаване по ЗОНИДОП (отм.), то презумптивната доказателствена сила на акта за държавна собственост по принцип следва да бъде зачетена доколкото е налице закон или княжески указ, с който се прогласява обществената полза, издаден акт на окръжния управител за определяне на обема необходим терен/земя, издава се административен акт или съдебно решение, или са налице категорични данни за фактическо завземане на отчуждените имоти. Като е приел обратното, че не са налице доказателства за извършеното отчуждаване по ЗОНИДОП (отм.), поради което и не може да се зачете доказателствената сила на А., въззивният съд е допуснал неправилно приложение на закона. При данните по делото и с оглед доводите на страните, касационната жалба по същество се явява неоснователна от гл. т. на постановения краен правен резултат - отхвърления ревандикационен иск на НК "ТЖ. и."- С. срещу [фирма] [населено място]. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗБДЖ /действал до 1.01.2001 г./ земята и обектите на железопътната инфраструктура, предоставени на Б. за извършване на товарни и пътнически превози, са публична държавна собственост. С чл. 3 от ЗЖТ е установено, че обектите на железопътната инфраструктура и земята върху която са изградени или която е предназначена за изграждането им са публична държавна собственост, чието ползване е предоставено на НК "Ж. и.". При изложените съображения по приложението на ЗОНИДОП (отм.) и липсата на промяна във виждането на съдилищата, че А. не може да се приеме за титул за собственост, тъй като има само установително-констативно действие, следва, че в рамките на спора за собственост Д., при позицията си на ищец в спора/ чрез процесуалния субституент/ е доказала придобивното си основание на което е издаден А. № 44-А/20.12.1993 г. за терен от 31 053 кв. м. - "С. [населено място]" - а именно отчуждаване, извършено от 1927 г. за ж. п. линията К.-П. и данните за завземането на имотите и др. писмени доказателства касаещи Списъкът на отчуждените собственици, Протокол от 14.04.1927 г. и др. За да бъде уважен заявеният ревандикационен иск за процесния имот, обособен като самостоятелна териториална единица, обект на правото на собственост и разпоредена с Писмен договор от 4.12.1996 г. от [община], а впоследствие разпореден с договор за покупко-продажба от 26.11.2002 г. по НА № */2002 г. на ответното търговско дружество, е следвало да се разреши спора владеели ответното търговско дружество имота на правно основания или не . Отговорът, даден с решението на въззивния съд, за лиса на доказано основание от гл. т. характеристиката на имота като публична държавна собственост и за наличието на правно основания за осъществяваното владение на имота от ответника, е правилен, обоснован и законосъобразен. Към момента на сключване на сделката от 1996 г., спорната част от терена с обща площ от 31 055 кв. м. не е съставлявал публична държавна собственост, съобразно действащите нови правила, регламентиращи собствеността на държавата и общините ЗДС /ДВ, бр. 44/1996 г./ и ЗМСМА. Собствеността на държавата е публична, в уредените хипотези на чл. 2, ал. 2 от ЗДС. В редакцията от 1996 г., законът установява в чл. 2, ал. 2, т. 4, че публична държавна собственост са и "други имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение за общо ползване". Процесният недвижим имот, съставлява терен от 7000 кв. м., обособен в парцел *. от кв. 1 по плана на [населено място], [община], и е част от описания в А. терен от 31 053 кв. м. - р-н на ж. п. спирка [населено място]. Не е спорен факта, че в източната част на този терен, ответното търговско дружество притежава собствеността на масивна сграда - хладилник, бивша собственост на Селкоопа, плодохранилище / НА № */ 1996 г./. Изслушаното заключение на вл. инж. С. Б. дава заключение, че парцел *. в кв. 1 е предвиден с плана на [населено място] по плана от 1995 г. Северната граница на парцела тангира на съществуващата ж. п. линия в района на ж. п. спирката на [населено място] и по плана от 1959 г. попада в пл. № * отразен като терен 31053 кв. м. по А. № 44-А/20.12.1993 г. Данните за включването на парцела в регулационния план на населеното място, за намиращата се стопанска постройка- чужда суперфициарна собственост /до момента на закупуване на терена/, и събраните гласни доказателства, за начина на ползването на тази част, не сочат на характеристиката на имот, публична държавна собственост, дадена от законодателя. Нуждите за който е ползван имота, никога не са били такива от национално значение за общо ползване. Тази обособена в парцел II част от имота, описан по А. № 44-А/ 20.12.1993 г., не попада под понятието и на съоръжения и терени на ж. п. инфраструктура на специалния закон, поради което може да се приеме, че действително ищцовата страна не е доказала собствеността на претендирания недвижим имот, а направеното оспорване на основанието, на което ответното търговско дружество владее имота, при алтернативно поддържаното основание и изтекла в полза на дружеството придобивна давност от 1996 г., също не е доказано. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, състав на ВКС - гражданска колегия