Определение № 1822 от 24.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1031/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Д. И. С., чрез процесуален представител - адв. Бъчваров, срещу определение № 12276 от 21.11.2024 г. по административно дело № 2854/2024 г. от Административен съд – Варна (АС-Варна), с което е спряно производството по дело № 2854/2024 г. по описа на АС-Варна до влизане в сила на решение по адм. дело № 2817/2024 г. на АС-Варна. В частната жалба са наведени доводи за неправилност на определението, като постановено при неправилно приложение на закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Иска се определението да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия с указания за присъединяване на адм. дело № 2854/2024г. на АС- Варна, към адм. дело №2817/2024 г. на АС- Варна В писмено отговор насрещната страна – Национален статистически институт (НСИ), чрез пълномощник, излага становище за неоснователност на частната жалба. Моли съда да постанови определение, с което същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Производството пред Административен съд – Варна е образувано по жалба на Д. И. С. против заповед на председателя на НСИ № 711/29.10.2024 г., с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал.1, т. 3 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл) вр. със Заповед № РД-05-825/29.10.2024 г. на председателя на НСИ за налагане на дисциплинарно наказание на Д. С., съгласно чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. За да спре производството по делото административният съд е приел за установено, че с Разпореждане № 12151 от 19.11.2024 г. (л.80) на АС-Варна, производството по адм.дело № 2854/24 г. по описа на АС-Варна е отделено от адм.дело № 2817/2024 г. на АС-Варна, в което се разглежда жалбата на С. срещу Заповед № РД- 05-825/29.10.2024 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение. Съдът е приел, че прекратяването на служебното правоотношение е законова последица от наложеното наказание „уволнение“, поради което и производството по адм. дело № 2817/2024 на АС-Варна е преюдициално по отношение на адм. дело №2854/2024 г. на АС-Варна. С оглед изложеното и на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК съдът е спрял съдебното производство. Определението е правилно. При тази фактическа обстановка обосновано и правилно в обжалваното определение е прието, че са налице предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Предмет на адм. дело № 2817/2024 г. по описа на АС - Варна е Заповед № РД -05-825/29.10.2024 г. на председателя на НСИ, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, съгласно чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Както правилно е приел съдът, прекратяването на служебното правоотношение съгласно чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл е законова последица от наложеното административно наказание „уволнение“ и постановяването на окончателен съдебен акт по адм. дело № 2817/2024 г. АС-Варна се явява преюдициално. Съгласно разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора, съдът спира производството. В настоящия случай, безспорно са налице предпоставките на цитираната разпоредба, поради което и постановеното определение е правилно и законосъобразно, а наведените доводи, че в случая не са налице предпоставките по чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК са неоснователни. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е правилно – налице са предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданско процесуалния кодекс, приложими в случая по силата на чл. 144 АПК и следва да бъде оставено в сила. Доводите в частната жалба относно разделянето на производството са относими към Разпореждане от 19.11.2024г. по адм.д. № 2817/2024г., което не е предмет на контрол от настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение