Решение № 8217 от 17.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1245/2014 г.

Решение № 8217 от 17.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1245/2014 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на "Керам инвест" АД, гр. Сливен, представлявано от изпълнителния директор Венцеслав Клодиев Върбанов, чрез адвокат Петър Савов Начков, срещу решение № 97 от 14.11.2013 г. по адм. д. № 195/2013 г. на Административен съд Сливен с доводи, че е недопустимо, респективно неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и затова следва да бъде обезсилено и производството по делото прекратено или отменено със законните последици, включително присъждане на направените разноски за тази инстанция. Ответникът Общински съвет Сливен не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Областен управител на област Сливен, чрез процесуалиня представител Валя Радева - гл. юрисконсулт в областната администрация, представя писмена молба, в която поддържа, че не са налице касационни основания за отмяна, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, в производство по чл. 145 и сл. от АПК, е отменено Решение № 892 на Общински съвет Сливен, прието с Протокол № 29 от заседание, проведено на 31.07.2013 г., с което на основание чл. 21, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 8 от ЗМСМА: 1. е дадено съгласие да бъде удължен с една година срокът за реализиране на учреденото право на строеж по договор за отстъпване право на строеж върху общинска земя от 07.07.2008 г., вписан в Агенцията по вписванията под № 96, том IV, рег. № 5-96 от 10.07.2008 г., сключен между Община Сливен и "Шаклиян Пастри" ЕООД, по който правото на строеж е прехвърлено на "Керам Инвест" АД с нот. акт № 175, т. IХ, рег. № 14670 от 2008 г. и № 38, том VIII, рег. № 13700 от 2010 г., и 2. е възложено на кмета на община Сливен да сключи със суперфициара "Керам Инвест" АД анекс към договора за отстъпено право на строеж в ПИ с идентификатор № 67338.562.36 по КК на гр. Сливен за срока по т. 1. Настоящата инстанция споделя становището, че оспорването със заповед № РД - 11 - 16 - 011 от 04.09.2013 г. на Областния управител на област Сливен, издадена на основание чл. 32, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 31, ал. 1, т. 5 от ЗА и чл. 45, ал. 8 от ЗМСМА, е процесуално допустимо. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че съдът се е произнесъл по недопустимо искане, тъй като решенията от този вид не подлежат на съдебен контрол за законосъобразност по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗА. Посочената в жалбата съдебна практика касае решения на ВАС, които са постановени преди вземането на задължителното ТР № 5 от 10.12.2008 г. по т. д. № 20/2007 г. на ОСК на ВАС, съгласно което областният управител може да упражнява контрол за законосъобразност върху всички решения на общинските съвети чрез оспорването им пред съответния административен съд по реда на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА във връзка с чл. 32, ал. 2 от ЗА, включително и тези, издадени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА. Предвид изложеното, искането за обезсилване на процесното решение и прекратяване на производството по делото е неоснователно и не следва да бъде уважавано. При така установената фактическа обстановка, изводът, че по същество жалбата е основателна, не може да бъде споделен. Производството пред Общинския съвет е образувано по предложение на Кмета на общината, който е изложил съображения, че суперфициарът е предприел действия за реализиране на учреденото право на строеж, в т. ч. е налице приет технически проект за сградата, но в хода на изготвянето на проекта за обекта било констатирано наличието на подземни комуникации под терена, определен за изграждане на строежа, чието преместване изисква повече време и това обстоятелство мотивира суперфициара - стоител да поиска удължаване на срока на договора с една година, с оглед на това, че са налице обективни обстоятелства, които препятстват реализирането на учреденото право на строеж. Към делото не са приложени нито искането на суперфициара - строител, нито доказателства за предприетите действия за реализиране на учреденото право на строеж и наличието на посочените обективни обстоятелства, които препятстват реализирането на това право. Не е установено дали същите са били приложени към предложението на кмета на общината, респективно дали са били вземат и предвид при приемане на процесното решение от Общинския съвет. В резултат на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, каквото е нарушението по чл. 171, ал. 4 от АПК, при неизяснена фактическа, съдът е направил необоснован и незаконосъобразен извод, че оспореното решение следва да бъде отменено, тъй като поставя суперфициара - строител в по - благоприятно положение, което не само не намира опора в закона, но и заобикаля разпоредбата на чл. 37, ал. 4 от ЗОбС и нарушава изискването Общинският съвет да се разпорежда с общинското имущество в интерес на Общината. По изложените съображения, решението на първоинстанционния съд е неправилно и затова следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, който съгласно разпоредбата на чл. 224 от АПК да спази задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК, при новото разглеждане съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,