Решение № 4081 от 30.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6629/2008 г.

Решение № 4081 от 30.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6629/2008 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба на Алексей Юрьевич Смирнов, гражданин на Русия, чрез процесуалния си представител адв. Биляна Димитрова, срещу решение № 177 от 18.03.2008 г., постановено по адм. д. № 2017/2005 г. от Окръжен съд - Варна. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора. Ответникът - директорът на Областна дирекция "Полиция" -Варна не ангажира становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество е основателна, но не по изложените в нея аргументи. С обжалваното решение съдът, в производство по чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), образувано по жалба на Алексей Смирнов, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед с № з-376 от 10.07.2003 г. на директора на РДВР-Варна. С оспорената административна заповед, постановена на основание чл. 42, ал. 1 и чл. 42а (сега чл. 42з), във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, спрямо чужденеца-жалбоподател е наложена принудителна административна мярка "експулсиране" и "забрана за влизане в Р България за срок от 10 години". Решението е недопустимо, като постановено в нарушение на родовата подсъдност и следва да се обезсили. Този извод се налага с оглед изменението в текста на чл. 46, ал. 2 от ЗЧРБ (изм. ДВ, бр. 29 от 06.04.2007 г.). Съгласно новата редакция на чл. 46, ал. 2, т. 3 от ЗЧРБ, заповедите за експулсиране подлежат на обжалване пред Върховния административен съд, чието решение е окончателно. Касае се за специална норма относно подсъдността на споровете по законосъобразността на заповеди, издадени на основание чл. 42, ал. 1 - 2 от ЗЧРБ. Тази процесуалноправна разпоредба намира приложение и спрямо висящите производства, образувани преди изменението на чл. 46, ал. 2, тъй като в ЗЧРБ няма изричен текст, указващ реда за приключване на висящите производства. Като не се е съобразил с тази законодателна промяна и се е произнесъл по същество, първоинстанционният съд е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да бъде обезсилено. По изложените съображения и на основание чл. 209, т. 2 вр. чл. 221, ал. 3, изр. последно от АПК Върховният административен съд, трето отделение,