Определение от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4568/2024 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Т. М. Б. против решение N1280 от 26.02.2024г. по адм.д. N 3022 по описа на Административен съд – София град (АССГ), с което е отхвърлен предявения от касационния жалбоподател иск за имуществени вреди в размер на 5414.81 евро, ведно с мораторна лихва върху сумата, считано от 30.09.2021г. до окончателното изплащане на сумата и частично е уважен предявения иск за неимуществени вреди, първоначално предявен за 15 000лв., ведно с мораторна лихва върху сумата, считано от 30.09.2021г. до окончателното изплащане на сумата. Искът е уважен за сумата в размер на 2 000лв. Вредите се претендират на осн. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) в резултат на отмяна с влязло в сила съдебно решение на Решение № РД-Е112-85/30.09.2021г. на Управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), с което на ищеца е отказано издаване на Разрешение за планово лечение в Държава-член на Европейския съюз. Посоченото решение на Управителя на НЗОК е отменено поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне с дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С Решение N РД-Е-112-30/06.03.2023 г. на Управителя на НЗОК, отново е постановен отказ за планово лечение, който след разделяне на производството по делото с определение № 3115 от 07.04.2023 г. по адм. дело № 3022/2023 г. на Административен съд – София град (АССГ) е предмет на производството по адм.д. N 3445/2023г. по описа на АССГ. Ищецът твърди, че Решение N РД-Е-112-30/06.03.2023 г. на Управителя на НЗОК е нищожно на основание чл.177, ал.2 от АПК, а в условията на евентуалност - незаконосъобразно като постановено в противоречие със задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени с решение № 1643/14.03.2022 г. по адм. дело № 10209/2021 г. на АССГ, потвърдено с решение № 53/05.01.2023 г. по адм. дело № 4636/2022 г. на ВАС. Ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 15 000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие на административния орган и 15 000лв. поради нищожност на повторния отказ. След извършена служебна справка се установи, че по адм.д. N 3445/2023г. е постановено съдебно решение N 1775 от 18.03.2024г., допълнено с решение от 13.05.2024г., с което е прогласена нищожността на Решение N РД-Е-112-30/06.03.2023 г. на управителя на НЗОК и НЗОК е осъдена да заплати на Т. Б. обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 5 000лв. Решението е обжалвано с касационна жалба и след размяна на книжа ще постъпи за разглеждане във Върховен административен съд. Спорът по това дело е преюдициален по отношение на спора по настоящото дело. Видно от предмета на спора по адм.д. 3445/2023г., предмет на оспорване е постановеното повторно решение по подадено от ищеца заявление с вх. N Е112-01-41/02.08.2021г., т.е. след отмяната на първоначалначалния акт с решение N 53 от 05.01.2023г. по адм.д.N 4636/2022г. на ВАС, с което обаче спорът не е решен по същество, а както бе посочено по-горе, преписката е върната за ново произнасяне. По изложените съображения, настоящият състав намира, че съдебното решение, постановено в производството по оспорване на второто Решение N РД-Е-112-30/06.03.2023 г. на управителя на НЗОК е от значение за правилното решаване на спора по настоящото образувано производство. Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, приложима по силата на чл. 144 от АПК, съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което би имало значение за правилното решаване на делото. Водим от горното и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във връзка с чл. 249 и чл. 144 АПК, Върховният административен съд, трето отделение