Решение № 6426 от 11.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 993/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ срещу Решение № 1785/03.12.2025 г. на Административен съд /АС/ – Враца, постановено по адм. дело № 297/2025 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо/УП/ с изх. № 02-060-2600/2084 от 02.06.2025 г. на Изп. директор на ДФ “Земеделие“ – гр. София, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023, в частта в която е намалена субсидията за сумата от 21 851.84 лв. по Заявление за подпомагане с УИН 06/280723/92631, в частта по Еко-НИП /Еко схема за намаляване използването на пестициди/и преписката е изпратена на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне съобразно мотивите на решението. Касационният жалбоподател по подробно изложени доводи обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите на съда, че УП е издадено без да са изяснени релевантните факти и без ясни мотиви. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира присъждане на разноски Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът по касация – „Трейд – Марк консулт“ ООД, чрез адв. Ц. Стоев, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание не се представлява. Постъпило е на 08.04.2026 г. писмено становище от адв. Стоев, с което моли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие, излага съображения по съществото на спора и претендира разноски ,за които представя банково извлечение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че жалбоподателят „Трейд – Марк консулт“ ООД е земеделски производител. Същият е подал Общо заявление за подпомагане с вх. № 20007151/17.05.2023 г., УРН 614524, с УИН 06/280723/92631, в Областна дирекция/ОД/ - Враца, Общинска служба по земеделие/ОбСЗ/ - Козлодуй към ДФ „Земеделие“, за подпомагане за Кампания 2023, с интервенции за подпомагане: „Основно подпомагане на доходите за устойчивост“ /ОПДУ/, „Обвързано с производството подпомагане на доходите за протеинови култури /ИПК/ и „Еко схема за намаляване използването на пестициди“ /Еко-НИП/. Приложени са таблици за използване на парцели 2023 и Таблица Еко схеми 2023 за селата Борован, Бързина, Добролево, Малорад, Рогозен и Сираково. На 21.12.2023 г. управителят на дружеството е подал Декларация за подпомагане с приложена таблица и фактури. Издадено е УП с изх. № 02-060-2600/2084/02.06.2025 г. с приложения. В УП в Таблица 1 е посочено, че по Еко-НИП поисканата сума 89 875.15 лв. е намалена със сумата от 21 851.84 лв. /оспореното намаление/ и е оторизирана сума в размер на 67 933.31лв. По ОПДУ исканата сума 175 432.90 е намалена с 63.42 и е оторизирана сума 175 369.48 лв. По ИПК исканата сума 612.54 не е намалена и е оторизирана сумата 612.54 лв. Съдът е приел, че жалбоподателят „Трейд – Марк консулт“ ООД е кандидатствал по схеми за директни плащания за Кампания 2023, включително по Еко-схема „Еко-НИП“. С оспорения акт ДФЗ е намалил дължимото плащане по „Еко-НИП“ с 21 851 лв., приемайки, че кандидатът не е изпълнил Практика 2 /феромонови уловки/ и/или не е представил в срок изискуемите документи, като не е доказал причина за пропуска. В УП са цитирани разпоредби от ЗПЗП, Наредба № 3/10.03.2023 г. и регламенти на ЕС, но не са индивидуализирани конкретните факти: не са посочени площите, документите, които липсват, защо се приема неизпълнение и как е определено именно това намаление. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че обжалваното УП е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон и неговата цел. АС - Враца е посочил, че в случая в УП /в оспорената му част/, административният орган не е спазил императивното изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивиране на административния акт. В УП липсват ясни и конкретно посочени фактически и правни основания за издаването му, относно отказаната сума. С оглед така изложеното решаващият съд е направил извод, че се касае за задължителни реквизити, отсъствието на които възпрепятства адекватната защита на заявителя, както и съдебната преценка за материалноправна законосъобразност на процесното УП. Видно от Таблица 1: Оторизирани суми /в лева/ от уведомителното писмо, исканата сума по интервенция Еко-НИП в размер на 89 785.15 лв. е намалена с 21 851.84 лв. Намалението е посочено в колона „3“ /три/. За колона 3 разяснението под таблицата в „Съдържание на Таблица 1“ е твърде общо и са посочени няколко основания. За първи път основанието е конкретизирано в становището на ответника от 12.09.2025 г., като е посочена разпоредбата на чл. 88 т. 7 от Наредбата - когато кандидатът за подпомагане не отговаря или не е спазил изискванията, определени в глава втора в Наредба № 3. От друга страна съдът е посочил, че при издаване на УП е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила и по-конкретно на принципа за изясняване на фактите и обстоятелствата, залегнал в разпоредбата на чл. 35 от АПК. Данните по преписката сочат, че в случая това задължение не е изпълнено. Органът фактически се е позовал на общо твърдение за „непредставени в срок документи“ и „липса на доказана причина“. Не е изследвано какви конкретно документи са изискуеми по Наредба № 3 за „Практика 2“ /напр. фактури/протоколи/договори за феромонови уловки, доказателства за разполагане и период на действие/; дали тези документи съществуват и са могли да бъдат представени /вкл. след изтичане на срока/; имало ли е обективни пречки /напр. технически, логистични, административни/ и своевременно ли е поискано съдействие/продължаване; най-важното: реално изпълнена ли е практиката на терен и постигнат ли е екологичният ефект, който е цел на мярката. Съдът е приел, че липсват данни жалбоподателят „Трейд – Марк консулт“ ООД да е бил надлежно уведомен за започване на производството по издаване на индивидуалния акт в оспорената част /намаление по „Еко-НИП“/ и да му е предоставена реална възможност да изложи факти и да представи доказателства преди постановяване на акта. Това е съществен порок, защото засяга упражняването на правото на защита и може да промени крайния резултат. След анализ на относимите материалноправни норми АС - Враца в заключение е обобщил, че намалението е постановено и при неправилно приложение на материалния закон, съгласно чл. 146 т. 4 от АПК. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., земеделските стопани могат да бъдат включени и да получат подпомагане по еко-схема „Еко-НИП“, когато прилагат определени екологично насочени земеделски практики, включително Практика 2 – използване на феромонови уловки. Нормата изисква тези практики да се изпълняват на заявените площи, като се използват продукти за растителна защита, разрешени от Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/, съгласно публичния регистър на разрешените активни вещества и феромони. От приложените таблици към оспореното УП фактически се установява, че жалбоподателят „Трейд – Марк консулт“ ООД не е представил в срок документи за прилагането на Практика 2, поради което е извършено намаление на финансовото подпомагане в размер на 21 851.84 лв. Органът обаче не е доказал по безспорен начин, че еко-практиката не е била фактически изпълнена, нито е извършил индивидуална проверка на място или анализ на конкретните площи, за които се твърди неизпълнение. В оспорения акт липсват данни за дата, площ, култура, вид и количество на използвани или неизползвани средства за растителна защита, което препятства извода за действително неизпълнение на изискванията по чл. 41, ал. 1 от Наредбата. Съдът е направил извод, че при определяне на санкцията, органът не е приложил принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Намалението от 21 851.84 лв. е наложено механично, без да се оцени дали пропускът в срока е довел до реална невъзможност за проверка или до липса на екологичен резултат. Административната мярка е по същество наказателна, но не е съобразена с действителната тежест на нарушението и целта на закона. С оглед така установеното първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден при съществени нарушения на административно-производствените правила, без изясняване на релевантните факти и без ясни мотиви, в противоречие с чл. 35 и чл. 59 от АПК, както и при неправилно приложение на чл. 41, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3/2023 г. и §47 от Регламент /ЕС/ 2021/2116. Налице са нарушения на чл. 146 т. 2, т. 3, т.4 и т. 5 от АПК. По изложените доводи УП е отменено в оспорената му част като незаконосъобразно и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по прилагането и тълкуването на закона. Решението е правилно. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал, поради което касационната инстанция ги приема изцяло и не следва да ги преповтаря. Съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение, поради което доводът в касационната жалба, че обжалваното решение е необосновано са неоснователни. Правилно съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК – административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. От изложеното в таблицата и поясненията под нея на Уведомително писмо не може да се установи причината /фактическите основания/, поради която е извършено намалението. Поясненията под таблица 1, конкретно за колона 3 "Намаления" визират различни хипотези и при липсата на конкретно посочени факти, относими към подаденото заявление за подпомагане, не може да се прецени коя от тях е приел органът, че е налице. В УП № 02-060-2600/2084 от 02.06.2025 г. не е посочено точно и ясно конкретното правно основание на намалението, не е посочено кои парцели/култури са засегнати, кои точно документи липсват, какъв е пропуснатият срок, защо закъснението компрометира изпълнението на „Практика 2“ относно изискването за използване на феромонови уловки и как е калкулиран размерът на намалението 21 851.84 лв. При липсата на индивидуализирани факти и съображения не може да бъде осъществен ефективен съдебен контрол, тъй като съдът не може да провери връзката между фактите и правните изводи. От приложените таблици към оспореното УП фактически се установява, че ДФ „Земеделие“ е приел, че жалбоподателят „Трейд – Марк консулт“ ООД не е представил в срок документи за прилагането на Практика 2, поради което е извършил намаление на финансовото подпомагане в размер на 21 851.84 лв. Органът обаче не е доказал по безспорен начин, че еко-практиката не е била фактически изпълнена, нито е извършил индивидуална проверка на място или анализ на конкретните площи, за които се твърди неизпълнение. В оспорения акт липсват данни за дата, площ, култура, вид и количество на използвани или неизползвани средства за растителна защита, което препятства извода за действително неизпълнение на изискванията. Настоящата инстанция споделя и изводът на съда, че УП е постановено при допуснато нарушение по чл. 35 от АПК, тъй като органът не е установил всички относими факти и обстоятелства от значение за случая. Във възражението, подадено от дружеството на 02.07.2024 г., е посочено, че "след проверка на съответните площи е установено, че фактурите за биоагента – „трихограма“, по неустановени причини не са били качени в СЕУ". Представени са пред административния орган съответните фактури и други съпътстващи документи, от които се установява, че с „трихограма“ е третирана царевица, като фактурата е на стойност 21 208 лв., т.е. в близост до отказаната сума от 21 851.84 лв. Цитираните фактури не са били взети предвид от органа при издаване на УП, поради което изводът на съда, че е нарушена разпоредбата на чл. 35 от АПК, тъй като административният орган не е изяснил всички правнорелевантни факти и не е събрал всички необходими доказателства, е правилен. От друга страна заявителят не е бил уведомен за служебно откритото производство, съгласно разпоредбата на чл.26 от АПК. Неуведомяването за започналото производство е довело до нарушаване на правото на защита, а така също е довело и до нарушаване на чл. 35 от АПК. Съдът правилно е приел, че в конкретния случай липсата на фактическа проверка, недаване възможност за допълване на декларацията за подпомагане по реда на чл. 30 ал. 2 от АПК, неясната мотивираност на уведомителното писмо и формалното приложение на чл. 41 от Наредба № 3/10.03.2023 г. водят до неправилно приложение на материалния закон и до противоречие с целта на закона съгласно чл. 146 т. 5 от АПК и на европейската уредба. УП в частта с която е извършена оторизация и е намалено финансовото подпомагане по интервенция/еко-схема „Еко-НИП“ за кампания 2023 г. в размер на 21 851.84 лв. е издаден при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с целта на Наредбата и Регламент /ЕС/2021/2116. От друга страна разпоредбата на чл. 88 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. предвижда в десет точки основания при които се намалява размера на плащането, отказва плащане или налагат санкции. В случая нито едно тези правни основания не е посочено в уведомителното писмо или придружаващите го документи. В този смисъл правилни са изводите за АС - Враца за липса на правни основания в административния акт, обосноваващи намаляване размера на плащането, което правилно е посочено, че не може да бъде преодоляно от съда чрез тълкуване, още повече, че в случая не са посочени и съответните нормативни разпоредби, които предполагаемо са нарушени. Правилно съдът е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, поради нарушение на материалния закон и неговата цел. Изводите на съда са съобразени със закона и почиват на правилен анализ на събраните по делото доказателства. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че актът съдържа мотиви. Вярно е, че съдебната практика приема, че мотивите на уведомително писмо като процесното се съдържат в таблиците и поясненията към него, но посоченото в тези таблици и пояснения следва да може да бъде проверено и потвърдено от представените по делото доказателства и административната преписка. Неоснователен е и доводът за необоснованост на съдебното решение. Изводите на съда са логични, последователни и взаимосвързани и той не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Конкретни нарушения на съдопроизводствените правила не се сочат, като предвид чл. 218 от АПК, доводът е бланкетен и не следва да се обсъжда. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски следва да се уважи, като се вземе предвид направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Видно от Договор за правна защита и съдействие №1 от 13.01.2026 г. договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат от ответника по касация е в размер – 1550 евро, заплатени по банков път. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа за дела по Закона за подпомагане на земеделските производители възнаграждението е 800 лв., равняващи се на 409,03 евро. Предвид фактическата и правна сложност на делото, условията и фактическите обстоятелства, при които е възложена и осъществена правната защита от адв. Ц. Стоев, както и с оглед направеното възражение за прекомерност, настоящата инстанция намира, че възнаграждението за адвокат, което следва да се възложи в тежест на касационния жалбоподател е в размер на 1000 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение