Решение № 5890 от 01.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1321/2026 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „БГ ЛЕНД КО“ АД, ЕИК 205650534, чрез пълномощника адвокат Младенова, против решение № 13170 от 27.11.2025 г., постановено по адм. дело № 2460/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е: 1) отхвърлена жалбата на дружеството против предписание по т. 7 от протокол за извършена проверка № ПР2522873 от 02.07.2025 г., издадено от началник отдел „АИПО“ в Дирекция „Инспекция по труда“ – Благоевград, с което на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ (Кодекса на труда) е дадено предписание на „БГ ЛЕНД КО“ АД, в качеството на „работодател“, съгласно § 1, т. 1 от ДР на КТ, да изплати на Б. Н. С., която е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за срок от 2 (два) месеца, като същото следва да се изплати не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено (31.05.2025 г.), на 30.06.2025 г., съгласно чл. 228, ал. 3 от КТ, вр. чл. 222, ал. 3 от КТ и е определен срок за изпълнение 18.07.2025 г.; 2) осъден жалбоподателят да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата в размер на 200 лева, за юрисконсултско възнаграждение. По съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост (касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК), касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено, като се отмени и оспореното пред първоинстанционния съд предписание. Претендира и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация Дирекция „Инспекция по труда“ – Благоевград, чрез процесуалния представител старши юрисконсулт Портокалска, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли атакуваното с нея решение да се остави в сила като правилно. Възвежда и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първоинстанционния съд. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. За да обоснове краен правен извод, че сезиралата го жалба от адресата на оспореното предписание е неоснователна, Административен съд – Варна е аргументирал теза, че процесната принудителна административна мярка е законосъобразна, като издадена от компетентен орган в изискуемата форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му. По основният спорен между страните въпрос – дали при прекратяването на трудовото правоотношение на Б. Н. С. работодателят й е следвало да й изплати дължимото при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в срока по чл. 228, ал. 3 от КТ, съдът е възприел извода на административния орган, че това обезщетение се е следвало на служителката, и е приел за ирелевантни доводите на дружеството, че то не е знаело за факта на пенсионирането й. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваният съдебен акт не страда и от пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В хода на съдебното производство пред Административен съд – Варна (т.е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора. При разглеждането на делото Варненският административен съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни в настоящото изложение. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като са обсъдени всички относими инвокирани възражения на жалбоподателя, на които е даден убедителен отрицателен отговор. Обжалваното съдебно решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, а доводите на касатора за противното са неоснователни. Материално законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е възприел аргументацията на административния орган, като правилно е преценил, че след като служителката е заявила, че е придобила право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, то работодателят е следвало да прояви активност и да изиска от С. или да се снабди от ТП на НОИ – Благоевград със съответните доказателства, за да изпълни задължението си по чл. 222, ал. 3 от КТ в срока по чл. 228, ал. 3 от същия кодекс. С разпоредбите на чл. 404, ал. 1, т. 1 - 12 от КТ контролните органи на инспекцията по труда са овластени да прилагат принудителни административни мерки, като дават задължителни предписания на работодателите за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В хипотезата по т. 12 контролните органи дават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения. С оглед установеното при проверката административният орган е посочил коректно правно основание за предприетата от него принудителна административна мярка – това на чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на процесния административен акт, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Предвид неоснователността на главните искания на касационния жалбоподател не следва да бъде уважена и акцесорната им касаторова претенция за присъждане на сторените в хода на съдебното производство деловодни разноски. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ответника по касация, на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК и в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро, което съобразно правилото на § 1, т. 6 от ДР на АПК във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ следва да се заплати на юридическото лице, в структурата на което е административният орган – Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,