Решение № 176 от 09.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6764/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по две касационни жалби – от Национална агенция за приходите, подадена чрез юрк. М. Асенова, и от Л. Н. С., чрез адв. Е. Димитрова, против решение № 6794/26.02.2025 г., постановено по адм. дело № 10807/2024 г. по описа на Административен съд – София-град. Национална агенция за приходите /НАП/ обжалва решението в осъдителната част, като излага доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва извода на съда, че по делото са доказани всички предпоставки за основателност на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, защото не е доказано наличието на причинно-следствената връзка между вредите и незаконосъобразния административен акт. Иска се отмяна на обжалваното решение, алтернативно намаляване на размера на присъденото обезщетение. В съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Ралева, която поддържа касационната жалба на НАП, оспорва касационната жалба на Л. Н. С. като неоснователна и моли за отмяна на осъдителната част от решението. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Против решението, в отхвърлителната му част по отношение на претендираните неимуществени вреди, касационна жалба е подадена от Л. Н. С., чрез адвокат Е. Димитрова. Излагат се доводи за неправилност на обжалваната част от решението, като се посочва, че съдът неправилно не е присъдил и претендираните неимуществени вреди. Счита, че вредите са доказани от свидетелските показания по делото. В съдебно заседание С. се явява лично и с адв. Димитрова, поддържа касационната жалба, оспорва касационната жалба на НАП и моли за отмяна на отхвърлителната част на съдебното решение по отношение на претендираните неимуществени вреди. Претендира разноски за касационната инстанция и за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на Национална агенция за приходите и на касационната жалба на Л. Н. С.. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество и двете касационни жалби са неоснователни. Процесното дело пред ВАС е второ касационно по ред, след като с решение № 2441/29.02.2024 г., постановено по адм. дело № 7866/2021 г., е отменено решение № 2742/23.04.2021 г., постановено по адм. дело № 10999/2020 г. на Административен съд- София-град и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Производството пред АССГ е образувано по искова молба, подадена от Л. Н. С. против Национална агенция за приходите, с която е предявен иск с правно основание чл. 100, ал. 4 от Закона за държавния служител (ЗДСл), във връзка с чл. 4, ал.1 ЗОДОВ, във връзка с чл. 203 и сл. от АПК за присъждане на обезщетение за имуществени вреди - в размер на 11 005 лева, както и за обезщетение за неимуществени вреди - в размер на 10 000 лева. Посочено е, че вредите са причинени от отменената от съда като незаконосъобразна Заповед № ЗЦУ – 821/09.07.2015 г. на изпълнителния директор на НАП, с която С. е отстранен временно от заеманата длъжност в ТД на НАП – София, поради образувано против него наказателно производство, считано от 17.08.2015 г. С обжалваното в настоящото производство решение съдът е осъдил Националната агенция за приходите да заплати на Л. Н. С., сума в размер на 10 357,81 лева, представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди от незаконосъобразната Заповед № ЗЦУ - 821/09.07.2015 г., издадена от изпълнителния директор на НАП, ведно със законна лихва върху присъдената сума за периода от 03.07.2017 г. до датата на окончателното й плащане, като предявеният иск е отхвърлен, както в останалата му част, до пълния претендиран размер от 11 005 лева, така и в частта за претендираните неимуществени вреди в размер на 10 000 лева. В полза на НАП са присъдени разноски в размер на 100 лева, а в полза на С. – 4,93 лева. В частта, с която е отхвърлен искът за имуществени вреди над сумата от 10 357,81 лева до пълния предявен размер от 11 005 лева, решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. От фактическа страна по делото е установено, че със Заповед № ЗЦУ – 821/09.07.2015 г. на изпълнителния директор на НАП, Л. Н. С. е отстранен временно от заеманата длъжност в ТД на НАП – София, поради образувано против него наказателно производство, считано от 17.08.2015 г. Тази заповед е отменена с решение № 8499/03.07.2017 г., постановено по адм. дело № 1718/2016 г. по описа на ВАС, след което със Заповед № 549/12.05.2016 г., издадена от изпълнителния директор на НАП, С. е възстановен на работа, поради отпадане на предпоставките за временното му отстраняване. В исковата молба е посочено, че в следствие отстраняването му от длъжност, спрямо него е настъпила имуществена вреда в общ размер на 11 005 лева, изразяваща се в неполучаване на основно възнаграждение и допълнително възнаграждение за периода 17.08.2015 г. – 15.05.2016 г., каквато и сума претендира като имуществена вреда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на решението на ВАС - 03.07.2017 г., с което е отменена горепосочената заповед, до датата на окончателното й изплащане. По отношение на неимуществените вреди С. посочил, че по време на отстраняването му от длъжност е претърпял емоционален стрес, чувствал се притеснен и несигурен, като също така счита, че авторитетът му на дългогодишен служител в НАП е уронен. Посочил още, че отстраняването му от длъжност го е поставило в унизително тежко положение спрямо обществото, близките и колегите му, от което се е чувствал дълбоко наранен и оскърбен, в следствие на което в личен план и в професионално отношение се е стигнало до тежки последствия. Заповед № ЗЦУ – 821/09.07.2015 г. на изпълнителния директор на НАП, с която С. е отстранен временно от заеманата длъжност в ТД на НАП – София, поради образувано срещу него наказателно производство, считано от 17.08.2015 г., е отменена със Заповед № ЗЦУ – 2015 г. на изпълнителния директор на НАП. Въпреки това, Л. С. оспорил по съдебен ред Заповед № ЗЦУ – 821/09.07.2015 г., като ВАС я отменил като незаконосъобразна. За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани както множество писмени доказателства, така и гласни такива от двама свидетели при първото разглеждане на делото пред АССГ. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд приел, че С. претендира имуществени вреди в общ размер на 11 005 лева, изразяваща се в неполучаване на основно възнаграждение и допълнително възнаграждение за периода от 17.08.2015 г. – датата на връчването му на Заповед № ЗЦУ – 821/09.07.2015 г. на изпълнителния директор на НАП, до 15.05.2016 г. – датата на възстановяването му на работа, ведно със законната лихва. Въз основа на приложените като доказателство по делото фишове за трудово възнаграждение, административният съд изчислил каква следва да е заплата на С. за всеки един месец от исковия период, като в заключение посочил, че за периода от 17.08.2015 г. до 15.05.2016 г. дължимата като обезщетение за причинените му имуществени вреди сума е в размер на 10 357,81 лева. До пълния размер на иска от 11 005 лева съдът отхвърлил иска. По отношение на претендираните неимуществени вреди административният съд приел, че същите са изцяло недоказани. Посочено е, че по делото не са се събрали доказателства както за емоционалното състояние на С., така и потвърждаващи твърдението му за влошено физическо здраве, които да са в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт. Неимуществените вреди не са доказани и от свидетелските показания на двамата свидетели. Поради това искът за присъждане на неимуществени вреди в размер на 10 000 лева е изцяло отхвърлен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил спора от фактическа страна и е съобразил относимите материалноправни разпоредби, обсъдил е доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, изяснил е кои от тях кредитира и кои не, изложил е подробни мотиви по допустимостта и основателността на исковите претенции, които се споделят от настоящата инстанция и не е необходимо да се преповтарят. Решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, мотивирано е и не противоречи на материалния закон. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния ЗОДОВ, следва да бъде установено кумулативното наличие на изчерпателно изброените в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ материалноправни предпоставки – незаконосъобразен административен акт, фактическо действие или бездействие на административен орган при упражняване на административна дейност, реално настъпили вреди и причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт/действие/бездействие и вредите. Липсата на който и да било елемент от сложния фактически състав на отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск. Както правилно е установено от административния съд, със Заповед № ЗЦУ – 821/09.07.2015 г. на изпълнителния директор на НАП, С. е отстранен временно от заеманата длъжност в ТД на НАП – София, поради образувано срещу него наказателно производство, считано от 17.08.2015 г. Въпреки, че горепосочената заповед е отменена със Заповед № ЗЦУ – 2015 г. на изпълнителния директор на НАП, Л. С. я оспорил по съдебен ред, като ВАС отменил Заповед № ЗЦУ – 821/09.07.2015 г. като незаконосъобразна. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице фактическият състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ по отношение на претендираните имуществени вреди. За да уважи частично иска, съдът е счел, че той е основателен и доказан, въз основа на събраните доказателства, по които не се спори. Според чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. По отношение на имуществените вреди, изразяваща се в неполучаване на основно и допълнително възнаграждение за периода от 17.08.2015 г. – датата на връчването на С. на Заповед № ЗЦУ – 821/09.07.2015 г. на изпълнителния директор на НАП, до 15.05.2016 г. – датата на възстановяването му на работа, ведно със законната лихва, настоящата инстанция намира, че ищецът неправилно е бил отстранен от длъжност, поради което правилен и обоснован е изводът на АССГ в оспореното решение, че в негова полза следва да се присъди сумата в размер на 10 357,81 лева – размерът на заплатите, които би получил, ако е бил на работа по време на исковия период, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменена Заповед № ЗЦУ – 821/09.07.2015 г. на изпълнителния директор на НАП, до датата на окончателното плащане на сумата от НАП. Правилно размерът на обезщетението, определен спрямо това каква следва да е заплата на С. за всеки един месец от исковия период, е изчислен въз основа на приложените като доказателство по делото фишове за трудово възнаграждение на С.. По отношение на претендираните неимуществени вреди следва да се посочи, че въпросът дали при изплатено обезщетение по реда на чл. 104, ал. 1 ЗДСл може да се търси обезщетение за претърпени неимуществени вреди по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е разрешен с Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2023 г. по Тълкувателно дело 2/2021 г. на ОСС на ВАС, I и II колегия, съгласно което разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е приложима за обезщетение за неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение, когато специален закон предвижда право на обезщетение в размер на получаваните възнаграждения. Правилен е решаващият извод на административния съд, че искът за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразното отстраняване от работа на Л. С. не е доказан. Разпоредбата на чл.52 ЗЗД във връзка с §1 от ЗР на ЗОДОВ дава възможност на съда да определи неимуществените вреди по справедливост. За да се преценят като неимуществени вреди, претърпените от физическите лица негативни емоции следва да надминат минималния праг на негативно изживяване, присъщ при издаден неблагоприятен административен акт. В конкретния случай настоящият състав счита, че вредите на ищеца не са надминали този присъщ минимален праг. По делото не са събрани данни за по-крехка емоционалност на ищеца, нито такива, че негативните му изживявания във връзка с издадената Заповед № ЗЦУ – 821/09.07.2015 г. на изпълнителния директор на НАП е предизвикала в него по-голям стрес или продължителен емоционален дискомфорт. Също така, настъпването на неимуществени вреди не е доказано и от показанията на разпитаните свидетели при първоначалното разглеждане на делото пред АССГ. В тежест на ищеца е било да докаже твърдените от него притеснения и негативни емоционални изживявания във връзка с издадената незаконосъобразна Заповед № ЗЦУ – 821/09.07.2015 г. на изпълнителния директор на НАП, с която доказателствена тежест С. не се е справил. Касационната инстанция възприема напълно извода на съда, че ищецът не е доказал настъпването на неимуществени вреди от вида на твърдените от него в резултат на отменената като незаконосъобразна заповед. С оглед на изложеното, обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Поради неоснователността и на двете касационни жалби, на страните не следва да се присъждат разноски и възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение