Определение № 4490 от 09.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3255/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Делото е образувано по частна жалба на А. М. А., ЕГН [ЕГН], срещу разпореждане №594 от 11.06.202 4г. по гр. д. №471/2022г. по описа на Окръжен съд- Хасково, с което е била върната молба за отмяна на Определение № 1935/18.04.2024 г. по гр. д. № 1364/2024 г. по описа на ВКС, 4-то г. о., наименувана ,,жалба‘‘ с вх. №501052/13.05.2024 г., подадена от А. М. А.. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, като се иска отмяната му. Ответната страна по частната жалба- Й. Й. Байрям, ЕГН [ЕГН], не е взела становище по нея. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като взе предвид данните по делото, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от лице, което има правен интерес да обжалва, и срещу подлежащо на обжалване разпореждане. За да остави постанови връщане на подадената от частната жалбоподателка А. М. А. молба за отмяна на Определение № 1935/18.04.2024 г. по гр. д. № 1364/2024 г. по описа на ВКС, 4-то г. о., наименувана ,,жалба‘‘ с вх. №501052/13.05.2024г., първоинстанционният Окръжен съд- Хасково е приел, че същата е недопустима, тъй като е подадена срещу съдебен акт- определение на ВКС, с което е потвърдено разпореждане за връщане на касационна жалба, който не подлежи на отмяна по реда на гл. 24 от ГПК. За да направи този извод, съдът се е позовал на разясненията, дадени в т. 6 от Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС относно актовете, подлежащи на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК, съгласно които не подлежат на отмяна определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на тези за прекратяване на делото поради отказ от иска. Частната жалба срещу така постановеното разпореждане е основателна. Неправилно първоинстанционният съд, чрез който е била подадена молбата за отмяна, е преценявал допустимостта на същата. Първоинстанционният съд, чрез който се депозира молбата за отмяна, дължи проверка само за нейната редовност- дали отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и на изискването да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна /чл.306, ал.1 ГПК/. Администриращият молбата за отмяна съд би могъл да разпореди връщането й на подателя само при неотстраняване на такива констатирани нередовности на молбата, но не е компетентен да преценява нейната процесуална допустимост. Съгласно разпоредбата на чл.307, ал.1 от ГПК по допустимостта на молбата за отмяна се произнася Върховният касационен съд в закрито заседание, като тази предварителна проверка съставлява част от извънинстанционното производство по Глава двадесет и четвърта от ГПК, възложено на ВКС. В този смисъл са и разясненията в мотивите към т.10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които проверката за допустимост на молбата за отмяна обхваща: подлежи ли атакуваният акт на отмяна по чл. 303 ГПК, изхожда ли от легитимирано лице, спазен ли е преклузивният срок за подаване на молбата за отмяна и дали молбата за отмяна е редовна. В случая, връщайки молбата за отмяна като подадена срещу съдебен акт, по отношение на който не се прилага този способ за контрол, администриращият съд се е произнесъл по въпрос, който е изцяло в компетентността на ВКС. Предвид горното обжалваното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено, а делото- върнато на същия съд за извършване на проверка за редовността й и за предприемане на съответните действия по администрирането й съгласно чл.306 от ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,