Решение № 8548 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9379/2018 г.

Решение № 8548 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9379/2018 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Шаламанов, подадена срещу решение № 3831 от 07.06.2018 г., постановено по адм. дело № 1131/2018 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 513 з-330/15.01.2018 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) за временно отстраняване на Шаламанов от заеманата длъжност - младши автоконтрольор І степен в 01 група "Специализирана група за контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия", 02 сектор "Контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия", отдел "Пътна полиция" при СДВР. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Представена е писмена защита. Ответникът - директорът на СДВР оспорва жалбата. Подробни съображения са изложени в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но е неправилно, поради следното: Жалбоподателят е временно отстранен от длъжност на основание чл. 214, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), според която "При привличане на държавен служител като обвиняем за престъпление, извършено от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. "а" от Наказателния кодекс и е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1 (ЗМВР), съответният орган по чл. 158 и 159 го отстранява временно от длъжност. С решение № 10 от 29.05.2018 г. на Конституционния съд на Република България, постановено по к. д. № 4/2017 г. (Обн. ДВ бр. 48 от 08.06.2018 г.) е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 214, ал. 2 от ЗМВР. С решение № 3 от 28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г. (с присъединено към него к. д. № 12/2019 г., Обн. ДВ бр. 42 от 12.05.2020 г.) КС на РБ прие, че по отношение на заварените от решението на КС неприключили правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Тоест, съобразно това постановено от КС решение обявената вече за противоконституционна разпоредба на чл. 214, ал. 2 от ЗМВР не може да бъде част от приложимото действащо право не само занапред, но и към момента на издаване на процесната заповед за отстраняване от длъжност, след като производството по оспорването й не е приключило с влязло в сила решение, а е висящо. Следователно основаването на оспорения административен акт на чл. 214, ал. 2 от ЗМВР е в противоречие с материалния закон. Като е приела обратното, макар и по различни съображения, първата инстанция е постановила незаконосъобразно съдебно решение. Предвид изложеното атакуваното решение на АССГ следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени процесния административен акт. При този изход на делото основателно е искането на касатора за присъждане на направените разноски по делото в размер на 15 лева заплатена държавна такса за двете инстанции и 400 лева за адвокатско възнаграждение в първата инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,