Определение № 4749 от 16.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12273/2023 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" срещу определение № 115 от 17.10.2023 г. по к.а.н..д. № 319/2023 г. на Административен съд Русе, с което е спряно производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело № С-61/2023 г., образувано по преюдициално запитване, отправено с определение № 113/31.01.2023 г по канд № 997/2022 г. на Административен съд Хасково. Счита определението за неправилно. Според жалбоподателя липсва законоустановено основание за спиране на производството по делото. Фактическата констатация, че и в двете дела става въпрос за съответствието на една и съща разпоредба от вътрешното право с правото на ЕС не е достатъчна, трябва да се изследват и всички други релевантни факти по делото. Спорният въпрос пред Административен съд Хасково по КАНД № 997/2022г. повод за образуване на преюдициално дело № С-61/23 г. пред Съда на ЕС е съразмерно ли е предвиденото в закона наказание за осъщественото нарушение. Наложената имуществена санкция на дружеството касатор по КАНД № 997/2022г. на Административен съд Хасково е за частично незаплатена пътна такса по чл.10,ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по- малка от измерената, а спорът по настоящото дело е за изцяло незаплатена такса. Предметът на настоящият съдебен спор е за изцяло незаплатена пътна такса на 28.04.2021г. във връзка с осъщественото движение на ППС с peг. № [рег. номер] по път от републиканска пътна мрежа, за който съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101 от 20 февруари 2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, се събира такса за изминато разстояние - тол такса. Ответната страна е представила писмен отговор. Счита жалбата за неоснователна. Отговорът на Съда на Европейския съюз по дело № С-61/23 на поставения в преюдициалното запитване въпрос е от значение за решаването на настоящия правен спор, както и за правилната приложимост на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО във вр. с чл.179, ал.3а във вр. с чл. 187а, ал.2, т.3 от ЗДвП. Наложеното наказание във фиксиран размер противоречи на характера и тежестта на нарушението и по-конкретно на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО въвежда задължение за държавите-членки, установените наказания за нарушение на директивата, да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. В практиката на СЕС е даден отговор, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. Предвидената санкция в чл. 179, ал. 3а ЗДвП е фиксирана и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта - размерът на наказанието е еднакъв без да се прави разлика например дали е налице липса на плащане или има такова, но то е за различен маршрут и това е станало поради грешка. Наказанието, предвидено в чл. 179, ал. 3а ЗДвП е в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на Директивата в националното право. С определение № 4202 от 08.04.2024 г. по адм.д. № 2692/2024 г. по описа на Върховния административен съд, Петчленен състав е прието, че частната жалба е процесуално допустима, като е отменено определение № 134 от 08.01.2024 г. по адм.д. № 12273/2023 г. по описа на Върховния административен съд и делото е върното за продължаване на съдопроизводствените действия. Частната жалба е неоснователна. За да спре производството по делото съдът е приел, че отговорът по приюдициалното запитване има значение и за решаването на настоящия правен спор, тъй като с електронен фиш №8504549507, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура", на „Европа - транс" ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция" в размер на 2500 лева, за нарушение по чл.179, ал.3а и на основание чл. 187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, изразяващо се в управление на товарен автомобил в обхвата на платената пътна мрежа без да е била изцяло заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, като в същото време е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на компенсаторна такса по чл. 10, ал.2 от ЗП в размер на 750 лева. Определението е правилно. С оглед разпоредбата на чл. 63в ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета "Касационно производство" на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 144 АПК се намира в Дял Трети „Производства пред съда“ в глава Девета „Общи разпоредби“, която е приложима както за първоинстанционното, така и за касационното производство. А съгласно разпоредбата на чл. 144 АПК за неуредените в този дял въпроси, а именно дял трети “Производства пред съд”, глава девета “Общи разпоредби”, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че производството се спира единствено когато съдът, пред който делото е висящо, отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното произнасяне по спора, съдът спира производството. По силата на чл. 633 ГПК, вр. с чл. 144 АПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Когато е отправено запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС. В производството пред Административен съд – Русе следва да бъде извършена преценка на правилността на изводите на Районен съд – Русе относно законосъобразността на Електронен фиш на АПИ. С него е наложена имуществена санкция в размер на 2 500, лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП във вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП, осъществено чрез незаплатена дължима пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/2023 г. на СЕС е именно във връзка със съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“. Като е достигнал до същите правни изводи и при липсата на сочените в частната жалба пороци, Административен съд - Русе е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение