Определение № 50006 от 09.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2339/2022 г.

Производството е по чл. 248,ал.3 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба от „Енерго - Про Продажби” АД [населено място], чрез адв. Н. Б. срещу определение № 171/03.05.2022 г. по гр.дело № 3226/2021 г. на ВКС, III г.о., с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за изменение на определение № 161/07.03.2022 г. по гр.дело № 3226/2021 г. на ВКС, III г.о. в частта за разноските. Поддържаното основание за неправилност на определението е незаконосъобразност. Според жалбоподателя искане за присъждане на разноски по делото е направено своевременно с отговора на касационната жалба, че в последния са описани договор за правна защита и съдействие от 13.05.2021 г., фактура от 13.05.2021 г. и банково бордеро за преведена сума от 21.05.2021 г., че тези документи са представени с отговора по касационната жалба. Поддържа се, че неправилно съдът е приел, че посочените документи фактически не са представени по делото. Сочи, че са налице предпоставките на чл.78,ал.3 ГПК, вр.чл. 81 ГПК и в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата 1500 лв. разноски по делото за производството по чл.288 ГПК пред ВКС за адвокатско възнаграждение. Към частната жалба са приложени преписи от договор за правна защита и съдействие от 13.05.2021 г., фактура от 13.05.2021 г. за сумата 1500 лв., издадена от Адвокатско дружество „В. Ж. и Партньори” [населено място], нареждане за кредитен превод от 21.05.2021 г. за сумата 1500 лв. и списък на разноските. Ответникът по частната жалба А. И. А., чрез адв. П. Н. в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното определение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и е допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: За да остави без разглеждане молбата на „Енерго – Про Продажби” АД [населено място] за изменение на определение от 07.03.2022 г. по гр.дело № 3226/2021 г. на ВКС, III г.о. в частта за разноските съдебният състав е приел, че в мотивите на същото определение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за производството по делото пред ВКС по чл.288 ГПК е преценено за неоснователно. Прието е, че с диспозитив по искане за присъждане на разноски съдът се произнася с краен съдебен акт само когато искането е основателно. С оглед на тези съображения е прието, че искането на жалбоподателя е за изменение на определението на ВКС по чл.288 ГПК в частта за разноските. Приел е искането за недопустимо, тъй като жалбоподателят не е представил списък по чл.80 ГПК до датата на закритото съдебно заседание пред ВКС в производството по чл.288 ГПК. Настоящият съдебен състав възприема изводите на съда в обжалваното определение. С определение № 161/07.03.2022 г. по гр.дело № 3226/2021 г. на ВКС, III г.о. по чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на решение № 260071/12.03.2021 г. по гр.дело № 5/2021 г. на Окръжен съд Враца по касационна жалба подадена от ищеца А. И. А., чрез адв. Й. Ц.. В мотивите на определението е прието, че с оглед крайния изход на делото жалбоподателят дължи на ответника по жалбата „Енерго – Про Продажби” АД [населено място] направените и своевременно претендирани разноски по делото. Прието е, че с отговора на касационната жалба е заявено искане за присъждане на разноски, но към същия фактически не са представени, а само са описани договор за правна помощ и съдействие, фактура и банково бордеро. С оглед на това е формиран извод, че в полза на ответника по касационната жалба „Енерго Про Продажби” АД разноски по делото за производството пред ВКС по чл.288 ГПК за адвокатско възнаграждение не следва да се присъдят. В диспозитива на определението относно искането за разноски няма произнасяне. Съгласно трайната практика на ВКС по въпроса за разноските в гражданския исков процес съдът се произнася със съдебния акт, с който приключва делото. Съгласно чл. 78 ГПК правото на разноски е предоставено на тази от страните в процеса, за която делото има благоприятен резултат съобразно даденото разрешение на материалноправния спор, въведен с исковата молба. Поради производния характер на правото на разноски, в съдебната практика трайно е възприето схващането, че съдът не се произнася в диспозитива си, когато искането за присъждането им е неоснователно. По въпроса за разноските съдът се произнася в диспозитива само при основателност на искането, като в него посочва кому каква сума да се плати. С оглед на тази практика на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя е правилен извода, че с определението по чл.288 ГПК от 07.03.2022 г. по гр.дело № 3226/2021 г. на ВКС, III г.о. съдебният състав се е произнесъл по искането на ответника по касационната жалба „Енерго - Про Продажби” АД за разноски по делото за касационната инстанция, като е преценил същото за неоснователно – не са представени доказателства за направени такива разноски. Поради това подадената молба от „Енерго - Про Продажби” АД от 15.03.2022 г. по чл.248,ал.1 ГПК представлява искане за изменение на постановеното определение от ВКС по гр.дело № 3226/2021 г., III г.о. в частта за разноските. Съгласно чл.80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. В настоящият случай „Енерго - Про Продажби” АД [населено място] – ответник по касационната жалба своевременно е направил искане за присъждане на разноски за производството пред ВКС с отговора на касационната жалба. В последния е посочено, че се прилагат договор за правна помощ и съдействие, фактура и банково бордеро, както и списък на разноските съгласно чл.80 ГПК, които документи в действителност не са представени и приложени по делото до датата на закритото съдебно заседание пред ВКС по чл.288 ГПК. Следователно в случая не е налице установената в чл.80, изр.2 ГПК положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно представяне на списък за разноските. Липсата му води до ненадлежно упражняване на правото на жалбоподателя да иска изменение на определението на ВКС по чл.288 ГПК в частта за разноските, поради което това искане е недопустимо – т.9 от т.р.№ 6/06.11.2013 г. по т.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, както е приел и съдът в обжалваното определение. По тази съображения молбата на „Енерго - Про Продажби” АД [населено място] за изменение на определение от 07.03.2022 г. по гр.дело № 3226/2021 г. на ВКС, III г.о. в частта за разноските е недопустима и следва да се остави без разглеждане., какъвто е и извода на съдебния състав в обжалваното определение. Последното е правилно и следва да се потвърди. Към частната жалба са приложени списък на разноските по гр. дело № 3662/2021 г. на ВКС, III г.о., договор за правна защита и съдействие № 21532/15.03.2021 г., фактура от 13.05.2021 г. и банково бордеро от 21.05.2021 г., които документи жалбоподателят твърди, че са приложени към подадения отговор на касационната жалба на 18.06.2021 г. Както се посочи по-горе от данните по делото са установява, че към отговора на касационната жалба, подаден от „Енерго – Про Продажби” АД не са приложени посочените писмени доказателства, касаещи направените разноски по гр.дело № 3226/2021 г. на ВКС, III г.о. от ответника по касационната жалба, както и списък на разноските. Тези писмени доказателства и списъкът на разноските, приложени към частната жалба са представени след срока по чл.80, изр.1 ГПК – след датата на закритото съдебно заседание пред ВКС на 17.02.2022 г., поради което съдът намира, че не следва да ги обсъжда. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение