Определение № 537 от 15.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 3010/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Министерство на младежта и спорта срещу решение №1857 от 22.07.2019 г. по в.т.д.№1463/2019 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №1810 от 07.09.2018 г. по т.д.№2168/2017 г. на СГС, с което на основание чл.266, ал.1 от ЗЗД Министерство на младежта и спорта е осъдено да заплати на „Продимекс“ ООД сумата от 34 914.76 лв., неизплатен остатък от дължимото възнаграждение по договор №23-00-114/12.09.2014 г. за възлагане и изпълнение на строително-монтажни работи, с предмет: „Изграждане на спортни площадки в [населено място] и [населено място], [община]“, ведно със законната лихва върху сумата от 06.07.2017 г. до окончателното изплащане. Жалбоподателят навежда доводи, че решението е недопустимо, тъй като е налице произнасяне по непредявено и неподдържано от ищеца в производството договорно основание, като евентуално сочи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди, че са решени в противоречие с решение №151 от 18.12.2017 г. по т.д.№2479/2016 г. на ВКС, ТК и решение №151 от 22.06.2017 г. по т.д.№1334/2015 г. на ВКС, ТК: 1. Могат ли допълнително изпълнени СМР извън количествено-стойностната сметка по първоначално подписан договор за обществена поръчка, свързани със същия строителен обект да бъдат претендирани на договорно основание. 2. Представлява ли произнасяне по непредявен иск и недопустимо ли е съдебно решение, за което съдът е определил, че е сезиран с иск по чл.61, ал.1 от ЗЗД, а по същество е изложил мотиви и е обсъден иск по чл.79 от ЗЗД. 3. Длъжен ли е съдът да изложи мотиви по същество по предявени евентуални искове по чл.55 и чл.61 от ЗЗД, независимо дали са уважени или отхвърлени, да обсъди и изложи мотиви за елементите то състава на приложимата правна норма за съответния иск. Ответникът по касация „Продимекс“ ООД не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът е предявил искове с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Министерството на младежта и спорта, за заплащане на сумата от 34 914.76 лв., представляваща неизплатен остатък от цената по Договор № 23-00-114/12.09.2014г., съединени при условията на евентуалност с искове по чл.55, ал.1 от ЗЗД, а при условията на евентуалност, в случай, че не бъде уважена претенцията за заплащане на дължимите суми по сключения между страните писмен договор и претенцията по чл.55, ал.1 ЗЗД, същата сума се претендира на основание чл.61 ЗЗД, пр. първо от ЗЗД. Посочил е, че страните не спорят, че са сключили валиден договор №23-00-114/12.09.2014 г. за възлагане и изпълнение на строително-монтажни работи, по силата на който ответникът е възложил, а ищецът е приел да изпълни строително-монтажни работи /СМР/ на посочения обект, съобразно уговореното, като спорни по делото са обстоятелствата: заплатено ли е уговореното по договора възнаграждение, както и удостоверено ли е съобразно уговореното в договора действителното извършване на непредвидените СМР, за които са съставени 2 бр. заменителни таблици. При съвкупният анализ на представените по делото доказателства е счел, че непредвидените СМР, за които ищецът търси възнаграждение имат обслужващ изпълнението на договора характер и не представляват допълнително възлагане на СМР в нарушение на нормата на чл.43 ЗОП /отм./, респективно възнаграждението за тях се дължи на основание сключения между страните договор, а и ответникът не оспорва, че непредвидените работи, за извършването на които ищецът търси възнаграждение, се включват в предметния обхват на договора. Изразил е становище, че изпълнителят е изпълнил задълженията си по договора точно и добросъвестно по смисъла на чл.63, ал.1 от ЗЗД, като е предал на изпълнителя работата, за което са съставени определените с договора документи, поради което последният трябва да заплати възнаграждението за приетата работа, на основание чл. 266, ал.1, изр.1 ЗЗД, а размерът на останалото дължимо възнаграждение е правилно изчислен от първоинстанционния съд. Във връзка с наведените във въззивната жалба доводи е изложил съображения, че в чл.4, ал.6 от договора страните са уговорили, че при възникване на непредвидени обстоятелства, след сключване на договора, довели до необходимост от извършване на непредвидени СМР, същите се считат уговорени, като констатирането, изпълнението и разплащането на СМР се извършва въз основа на заменителни таблици, подписани от изпълнителя, надзора и възложените. Счел е в този смисъл, че ответникът неоснователно поддържа, че за заплащане на непредвидени СМР е необходимо същите да бъдат описани в протокол обр.19, което би удостоверило извършването им - по делото са представени заменителни таблици, удостоверяващи вида и цената на непредвидени СМР, подписани от ответника, а изпълнението на същите се доказва от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато. Решението на въззивния съд е постановено в съответствие с ясно очертания от ищеца, чрез наведените фактически твърдения и отправените до съда в условията на евентуалност искания, предмет на делото – несъмнено е с оглед съдържанието на исковата и допълнителната искова молба, че в случая са предявени главни искове по чл.266, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Министерството на младежта и спорта, за заплащане на сумата от 34 914.76 лв., представляваща неизплатен остатък от цената по Договор № 23-00-114/12.09.2014г., съединени при условията на евентуалност с искове по чл.55, ал.1 от ЗЗД, евентуално съединени с искове по чл.61 пр.първо от ЗЗД /в който смисъл е и докладът по делото на първоинстанционния съд/, като са разгледани и уважени изцяло главните, поради и което са оставени без разглеждане евентуално съединените искове, без съдът да излага съображения за основателността им. В този смисъл не се установяват твърденията на касатора за произнасяне на въззивния съд по непредявен иск, респективно не се установява и вероятна недопустимост на въззивното решение, а касационно обжалване на това основание и по свързания с посоченото основание втори въпрос, както и по третия от въпросите, не може да бъде допуснато. От друга страна отговорът на поставения от касатора първи въпрос, се свързва и е обусловен от факти и обстоятелства, които са релевантни за конкретния спор /в случая с оглед уговорките в чл.4, ал.6 от процесния договор е прието, че непредвидените СМР, за които ищецът търси възнаграждение имат обслужващ изпълнението на договора характер и не представляват допълнително възлагане на СМР в нарушение на нормата на чл.43 ЗОП /отм./, респективно възнаграждението за тях се дължи на основание сключения между страните договор/, т.е. този въпрос е фактически и се решава за всеки конкретен случай, съобразно събраните по делото доказателства, поради което и по него касационно обжалване не може да бъде допуснато. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,