Определение № 152 от 11.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 50235/2016 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Молителят [фирма], [населено място], [община], иска да бъде изменено решение № 37/28.02.2017 по настоящото дело в частта за разноските, тъй като размерът на признатото на насрещната страна юрисконсултско възнаграждение не е съобразено с изменението на чл. 78, ал. 8 ГПК (И.. ДВ, бр. 8/2017, в сила от 28.01.2017 г.) Ответникът по молбата срещу [фирма], възразява, че отговорността за разноски е материалноправен иститут, поради което изменението на закона няма обратно действие. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че исковата молба е постъпила в съда с вх. № 118148/24.10.2013, въззивната жалба е постъпила в съда с вх. № 87406/15.07.2014, а касационната жалба, по която е образувано делото е подадена с вх. № 11928/11.09.2015, намира, че отговорността на страните за разноски по делото се урежда от действащия към съответния момент закон. За разлика от отношенията между страната и съда във връзка с дължимостта на разноски за производството по делото, които са процесуалноправни (отношения на власт и подчинение), отговорността за разноски по делото е облигационно правоотношение, което макар и уредено от процесуалния закон е отношение между равнопоставени страни. Тази материалноправна отговорност е деликтна по естеството си, безвиновна е, но не обхваща всички вреди, а само разноските за производството, направени от насрещната страна по делото и може да бъде реализирана само във висящия исков процес. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение