Определение № 336 от 25.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 764/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на ищеца „Новоклас“ ЕООД, [населено място] от 28.11.2023г., с която се прави искане за допълване на постановеното по делото определение № 3323/02.11.2023г., с което не е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 156/12.10.2022г. по гр. д. № 277/2022г. по описа на Апелативен съд Пловдив. Молителят твърди, че своевременно е направил искане за присъждане на разноските за адвокатски хонорар в размер на 1500 лева ( с отговора на касационната жалба) и е представил доказателства за заплащането им, а такива му се следват с оглед изхода на касационното производство. Насрещната страна по молбата – ответникът И. Д. Ш., действащ като ЕТ „Иван Димитров“, [населено място], оспорва искането като недопустимо, предвид липсата на представен до постановяване на определението по чл. 288 ГПК списък по чл. 80 ГПК, а при условията на евентуалност прави възражение по чл. 78, ал.5 ГПК. За да се произнесе по искането, Върховният касационен съд съобрази следното: С постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 3323/02.11.2023г., настоящият състав не е допуснал до касационно обжалване въззивно решение № 156/12.10.2022г. по гр. д. № 277/2022г. по описа на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено първоинстанционното за уважаване на предявения от „Новоклас“ ЕООД, [населено място] срещу И. Д. Ш., действащ като ЕТ „Иван Димитров“, [населено място] и „Телеком Сервиз България“ ЕООД /в несъстоятелност/ иск по чл. 135 ЗЗД. При този изход на спора, на ищеца се следват на основание чл. 78, ал.1 ГПК сторените в касационното производство разноски. Същите са в размер на 1500 лева за адвокатско възнаграждение – договор за правна защита и съдействие на лист 60 от делото и присъждането им е своевременно поискано – с отговора на касационната жалба. Към него не е представен списък по чл. 80 ГПК. Такъв е приложен към молбата по чл. 248 ГПК. Липсата на списък по чл. 80 ГПК не преклудира възможността на страната да поиска присъждане на разноски, когато с крайния си акт съдът не се е произнесъл по това искане. В този смисъл са основаните на т.8 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК и константната практика на ВКС (опр. № 31 от 27.01.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5037/2021 г., II г. о., ГК; опр. № 40 от 23.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 224/2020 г., I т. о., ТК и др.) разрешения, които изцяло се споделят от настоящия състав. Следователно, противно на възражението на ответната страна, искането по чл. 248 ГПК, като направено в срока по ал. 1 – едномесечен от постановяване на определението, е допустимо. Същото е и основателно. Възражението по чл. 78, ал.5 ГПК не следва да се уважава – при цена на иска от 30830, 90 лева заплатеният хонорар от 1500 лева е в рамките на минимума по чл.9, ал.3 вр. с чл.7, ал.2,т.4 НМРАВ. Воден от изложеното, настоящият състав