Решение № 14639 от 28.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6487/2018 г.

Решение № 14639 от 28.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6487/2018 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Н. Попова, действаща като ЕТ "Н. Попова" против решение № 566/13.03.2018 г. по адм. д. № 1638/2016 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт (РА) № Р-16001615003017-091-001/7.12.2015 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Пловдив, в частта потвърдена и изменена с решение № 361/06.06.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив относно установени при ревизия извършена по реда на чл. 122 ДОПК задължения на лицето по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО в едно с прилежащите лихви. Изложени са доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му и отмяна на РА. Претендират се разноски

Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив, чрез процесуален представител в писмена защита и становище в открито съдебно заседание, оспорва касационната жалба и желае решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за частична основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт, в частта с която е потвърден и изменен с решение на директора на Дирекция ОДОП - Пловдив, за установени задължения на Н. Попова, действаща като ЕТ "Н. Попова", както следва:

• данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 7 388, 97 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 5 077, 29 лв., за 2009 г. в размер на 827, 98 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 475, 32 лв., за 2010 г. в размер на 958, 11 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 451, 13 лв. и за 2012 г. в размер на 7 976, 02 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2 111, 26 лв.;

• авансови вноски за 2011 г. за ДОО в размер на 273, 84 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 151, 94 лв., за ДЗПО - УПФ в размер на 84 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 46, 60 лв. и за ЗО в размер на 134 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 57, 53 лв.; за 2012 г. за ДОО в размер на 342, 30 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 142, 14 лв., за ДЗПО - УПФ в размер на 105 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 43, 56 лв. и за ЗО в размер на 168 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 60, 32 лв.;

• вноски за годишно изравняване за 2012 г. за ДОО в размер на 2 426, 88 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 642, 36 лв., за ДЗПО - УПФ в размер на 948 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 250, 92 лв. и за ЗО в размер на 1 516, 80 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 401, 50 лв.;

• лихви за невнесени в срок ЗОВ: за ДОО за 2008 г. в размер на 10, 11 лв., за 2009 г. в размер на 3, 47 лв., за 2010 г. в размер на 2, 91 лв.; за ДЗПО - УПФ за 2008 г. в размер на 2, 54 лв., за 2009 г. в размер на 1, 06 лв. и за 2010 г. в размер на 1, 07 лв. и за ЗО за 2008 г. в размер на 1, 78 лв., за 2009 г. в размер на 14, 23 лв. и за 2010 г. в размер на 0, 34 лв.

В хода на ревизията е установено, че за 2008 г., 2009 г. и 2012 г. извършените от задълженото лице разходи превишават получените от него доходи в резултат на осъществени внасяния на суми в дружества, в който Попова е съдружник, извършени разходи за строителство на сграда в гр. Асеновград. Последната е построена по стопански начин върху земя придобита по дарение от съпруга на РЛ - С. Попов, заедно със сестра му Д. Попова. За 2010 г. е установено, че по банковата сметка на Н. Попова са постъпили парични средства в размер на 12 680 лв. с недоказан произход, които поради липса на доказателства, са приети от ревизиращият екип за укрити доходи. В резултат на горните установености органите по приходи са направили констатации за наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствен капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото му и финансово състояние за ревизирания период.

Съобразени са дължимите здравноосигурителни вноски, предвид което са приспаднати при определяне на данъчна основа и са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, ведно с прилежащите лихви за забава. Позовавайки се на чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО, органите по приходите са определили като дължими и авансови и годишни вноски за здравно осигуряване за периода, ведно със съответните лихви за просрочие. Отделно от определените вноски за ЗОВ са установени като дължими и лихви за невнесени в срок ЗОВ.

За да отхвърли жалбата на РЛ, съдът споделяйки мотивите на органите по приходите и решението на АС Пловдив (по повод ревизионен акт на съпруга С. Попов) е счел, че Попова не е оборила констатациите фигуриращи в РА, дали основание за определяне данъчните основи за облагане в посочените размери и начисляване на данъчни и осигурителни задължения, съответно по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО, ведно с лихвите за забава.

Решението е правилно.

По отношение РА на съпруга С. Попов е налице влязло в сила съдебно решение № 5986/9.05.2018 г. по адм. д. № 140/2018 г. на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение № 1844/31.10.2017 г. постановено по адм. д. № 1304 по описа за 2015 г. на Административен съд Пловдив, с което е постановена частична отмяна на РА на Попов с излагане на мотиви касаещи голяма част от спорните в настоящия процес моменти. Предвид което така постановеното окончателно съдебно решение следва да се съобрази по отношение задълженията на съпругата Н. Попова – настоящ касатор, установени с процесния РА.

Основанието за определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК са констатирани обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Доказателствената тежест е за оспорващия, който във всички случаи, включително и при ревизия по реда на чл. 122 ДОПК, следва да установи по безспорен начин налични средства, придобити по трудови договори или по друг начин, както и разходвани средства за ревизираните периоди, установени с надлежни доказателства, за да обори наличието на визираните предпоставки, включително и фактите, установени в хода на ревизията.

По повод получените средства в заем от сестрата на С. Попов, съдът по адм. д. № 1304 по описа за 2015 г. на Административен съд Пловдив, след съобразяване на ангажираните гласни и писмени доказателства е приел, че сумата в размер на 193 000 лв. реално е получена от Попов в качеството му на заемополучател. С оглед наличието на влязло в сила решение следва да се приеме, че не следва да бъде вземана предвид каквато и да било част от сочения заем при изчисляване на приходната част на паричния поток на РЛ. Цялата сума е преминала в патримониума на С. Попов, с приемане на различен извод, ще е налице противоречи с на влязлото в сила решение и на нормата на чл. 177 АПК. Предвид изложеното, неоснователи се явяват касационните възражения в тази насока.

Неоснователни са и доводите относно определяне стойностите на разходваните средства за строителството. В хода на ревизионното производство на съпруга, е възложена експертиза за установяване разходите за строителство на сграда, която ползвайки метода на увеличената стойност по Наредба № Н-9 от 14 август 2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, издадена от Министерството на финансите, е установил размери, които след подялбата на две спрямо съпруга на РЛ и сестра му, частта припадаща се на съпругата – РЛ, е разделена също на две. В резултат на което, е определен размерът на разходваните средства за строителството в дял на Попова, а именно 79 946, 25 лв. през 2008 г. и 39 967, 50 лв. през 2009 г. В експертизата е посочено, че методът е приложен ограничително, като не е включена печалба и ДДС. Констатациите на експерта са възприети както от двата решаващи състава в ревизията на мъжа на РЛ, така и от този чието решение е предмет на настоящото. След като с влязло в сила решение са определи стойностите на извършените разходи за строителство на съпруга, настоящият състав не следва да приеме различен подход и като правилно установен размера на разходите за строителство, намира за неоснователни доводите на касатора и в тази част.

По повод внесените суми в дружествата, в които РЛ е съдружник, касационната инстанция счита за правилно съждението на съда, че видно от РА на съпруга, потвърден в тази част със съдебните решения посочени по-горе, вноската от 193 000 лв. е обложена, предвид което същата не е включена в разходната част на паричния поток на Попова. Като разход е предвидена сума в размер на 29 200 лв., представляваща вноска в дружеството "Имортал-11" ООД, направена през 2012 г. По повод вноските осъществявани от РЛ в дружествата в които същото е съдружник, съдът правилно е приел, че не са налице доказателства оборващи констатациите на органите по приходите и предвид доказателствената тежест в процеса същите са приети за законосъобразни. Процесуалната активност на оспорващия е от съществено значение и същият не може да прехвърли отговорността за доказване на благоприятни за него факти върху данъчните органи и съда.

В частта на установените задължения по КСО и ЗЗО и по повод постъпилите суми в размер на 12 680 лв. по сметка на РЛ, касаторът не излага доводи, поради което инстанционният контрол се осъществява в обема по чл. 218, ал. 2 АПК и настоящата инстанция намира, че решението е постановено в съответствие с материалния закон.

С оглед гореизложеното съдът е постановил законосъобразно решение, което като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на ответната Дирекция се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 523 лв. съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. трето ДОПК, вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК Върховният административен съд, първо отделение