Определение № 318 от 14.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11670/2024 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от И. К. М., с адрес: [населено място], обл. Кърджали срещу Определение № 1349 от 22.10. 2024г. по административно дело № 388/ 2024 г. на Административен съд Кърджали (АС Кърджали), с което същият съд е оставил без разглеждане, като просрочена, жалбата против Решение №2-1626/ 14.05.2019 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА/ Комисията) и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател- излага доводи за неправилност на изводите на съда, в които е приел, че обжалването на решението на Комисията не е в осъществено в срок. Моли за отмяна на определението и да се върне делото за ново разглеждане. Ответната страна– Председателя на КРДОПБГДСРСБНА в писмен отговор, подаден чрез процесуалния изразява становище за неоснователност на частната жалба. Счита, че определението е законосъобразно, правилно и обосновано и следва да бъде потвърдено от касационната инстанция. Върховният административен съд, Трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение първоинстанционният съд, на основание чл. 159, т. 5 от АПК, е оставил без разглеждане, жалбата против Решение № 2-1626/ 14.05.2019 г. на Комисията. За да обоснове този правен извод съдът е посочил, че съобщение с изх.№КИ-К-19-8443/ 14.05.2019 г., съдържащо оспореното решение, е било получено на 17.05.2019 г. лично от жалбоподателя. Жалбата на лицето е била депозирана пет години, след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Определението е ПРАВИЛНО. Съдът правилно е определил приложимата в случая норма на чл. 149, ал. 1 от АПК, която постановява, че срокът за оспорване на административните актове е 14- дневен и започва да тече от датата на уведомяването. В обжалваното определение съставът на АС Кърджали правилно е определил, че срокът за оспорване на решението е започнал да тече на 18.05.2019 г. и с оглед на продължителността му, установена в чл.149, ал.1 от АПК, е изтекъл на 31.05.2019 г.. Жалбата, по която е образувано настоящото производство е депозирана в АС- София град на 17.09.2024 г., или, повече от пет години след изтичане на срока за оспорване. Този срок е преклузивен и неговото пропускане от частния жалбоподател, прави жалбата просрочена. Пропускането на този срок е пречка правото на защита да бъде надлежно упражнено. Така направеният извод от първоинстанционния съд е обоснован на фактите по делото и приет при правилно приложение на закона. С оглед на изложеното, частната жалба е неоснователна и обжалваното определение като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение