Определение № 596 от 26.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5374/2013 г.

Производството е с правно основание чл.309 ал.1,във вр.с 282 ал.2 от ГПК. Образувано е по искането на Д. В. И.,Ж. И. Докторова и И. Ж. И. за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение № 138 от 12.01.2007г.по гр.д.№ 34354/2004г.на Варненски районен съд,потвърдено с решение № 428 от 7.04.2011г.по в.гр.д.№ 2142 /2007г.на Варненски окръжен съд. Искането е направено във връзка с подадената от тях молба за отмяна на същите решения, входирана в В. под № 22608 на 23.08.2013г.,която е в процес на администриране. Върховният касационен съд,в настоящия състав, след като съобрази направеното искане и материалите по делото,намира същото за неоснователно по следните съображения: В чл.309 от ГПК е предвидена възможност, по искане на страната, съдът да спира изпълнението на влязло в сила решение, чиято отмяна се иска, при условията на чл.282 ал.2-6 от ГПК: наличие на подадена в срок молба за отмяна и надлежно представено обезпечение в посочените в закона размери. Това правомощие на ВКС предпоставя решението, чието отмяна се иска, да подлежи на принудително изпълнение. Съгласно чл.404 ал.1 от ГПК на принудително изпълнение подлежат само осъдителните решения на въззивните съдилища, както и решенията, по които е допуснато предварително или незабавно изпълнение. В конкретния случай предварително или незабавно изпълнение не е допуснато.Иска се спиране на изпълнението на съдебен акт,с който е уважен иск с правно основание чл.97 ал.1 от ГПК/отм./ Постановеният в това производство акт не е осъдителен,а е установителен и не подлежи на принудително изпълнение. При липса на подлежащ на принудително изпълнение съдебен акт, подадената молба за спиране на изпълнението е неоснователна и следва да се остави без уважение. Предвид изложеното, Върховният касационен съд,