Определение № 60099 от 07.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1651/2021 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Й. К. Н.-П. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 6686 от 10.08.2020 г. по гр.д.№ 2436/2019 г. на Благоевградския районен съд. С посоченото решение е постановено на основание чл.51 ЗН и чл.537, ал.1 ГПК да се впише в особената книга за приемане и отказ от наследство при Районен съд – Благоевград, че съгласно чл.51, ал.1, във вр. с ал.3 и чл.49, ал.1 ЗН Й. К. Н.-П. е загубила правото да приеме наследството, останало след смъртта на наследодателя ѝ М. Д. Н., б.ж. на Б., починала на 29.11.2018г. /със същото решение е постановено да се впише в особената книга за приемане и отказ от наследство при Районен съд – Благоевград, че В. К. Н. приема наследството/. Молителката релевира като основание за отмяна на влязлото в сила решение чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, поддържайки че не е била уведомена за проведеното по делото последно съдебно заседание на 07.08.2020г. Ответниците по молбата за отмяна “Банка ДСК”АД и В. К. Н. са депозирали по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК писмени отговори, в които са изразили становища за нейната недопустимост. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на така подадената молба до разглеждане. Съгласно мотивите на т. 3 и т.6 от ТР № 7 от 17.05.2017 г. по т.д. № 7/2014 г., отмяната е съдебно производство /процесуален способ/ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и са дължи на изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК основания. Целта на отмяната е преодоляване на формираната неправилно сила на пресъдено нещо на съдебния акт, когато този резултат се дължи на изчерпателно изброените в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК основания, както и възстановяване висящността на исковото производство, което определя и приложното поле на отмяната като процесуален способ за защита, допустим по отношение на определен кръг съдебни актове- влезли в сила решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо в трите ѝ основни проявления - правоустановяващо действие, правопотвърждаващо или правоотричащо спорното право. И. характер на производството произтича от относимостта му единствено към влезли в сила решения, както и от необходимостта за защита срещу тяхната неправилност в ограничен брой случаи, изчерпателно изброени и лимитативно въведени. Този характер на производството обуславя приложимостта му не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове – решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо и определения, имащи техните правни последици, към които единствено могат да се отнесат и предвидените основания за отмяна по чл. 303 и чл. 304 ГПК, а не и към други актове на съдилищата, които нямат такива последици. В случая се иска отмяна на постановено в охранително производство решение, което не се ползва със сила на пресъдено нещо, и с оглед изложеното по-горе не подлежи на отмяна по реда на чл.303 и сл.ГПК. Предвид изложеното, молбата за отмяна се явява недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,