Определение № 538 от 05.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2346/2025 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано по молба с вх. № 19663 от 27.10.2025 г. по регистъра на ВКС, подадена от касатора и ищец по делото Т. Г. К., чрез адв. Б., за изменение на постановеното по настоящото дело определение № 4318 от 25.09.2025 г. в частта за разноските, присъдени в полза на насрещната страна. Иска се чрез изменение на акта в посочената му част да се откаже присъждане на разноски на ответника, тъй като не е представил надлежни доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата от ответника по касационна жалба и по делото Камара на строителите в България, чрез изп. директор В.-А., с който се поддържа становище за неоснователност на молбата и се иска същата да бъде оставена без уважение. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: С определение № 4318 от 25.09.2025 г. по гр. д. № 2346/2025 г. на ВКС, III г.о., настоящият състав не е допуснал касационно обжалване на решение № 909 от 30.10.2024 г. по гр. д. № 1305/2024 г. на Окръжен съд – Бургас по жалба на Т. Г. К.. Със същото определение последната е осъдена да заплати на Камарата на строителите в България, с адрес в [населено място], [улица], сумата от 1 200 (хиляда и двеста) лв. – разноски в касационното производство. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е допустима, но неоснователна. Правото на разноски е имуществено право на страната, постигнала благоприятен изход по спора, което тя може да упражни във всяка инстанция, в която производството по делото приключва. По правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В разглеждания случай ответната страна по касационната жалба – Камарата на строителите в България, е подала отговор на касационна жалба с вх. № 11547 от 13.06.2025 г. по регистъра на Окръжен съд – Бургас, чрез адв. М.. В него е направено нарочно искане за присъждане на сторените разноски. Към отговора на касационната жалба, приложен по настоящото производство (на л. 19), са представени договор за правна защита и съдействие с № 166123, както и пълномощно, по силата на което адв. М. черпи представителни права за ответника по жалба в производството пред ВКС. От приложения договор за правна защита и съдействие се установява се, че негов предмет е оказване на правна защита и съдействие, изразяващо се в „отговор на касационна жалба и защита пред ВКС по дело с Т. К.“, срещу договорено адвокатско възнаграждение от 1 200 лв. Същото е заплатено изцяло и в брой при сключването на договора и според указанията т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС има характер на разписка за платената сума. Във връзка с горното, твърденията на молителя в настоящото производство за липса на предпоставките по чл. 248 ГПК, предвид отсъствието на доказателства за сторените от другата страна разноски, са неоснователни. В случая ответникът по касационната жалба има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, представил е доказателства за извършването им (т. 1 от ТР № 6/2013 г. ОСГТК на ВКС), като съставът се е произнесъл за разноските с определението си по чл. 288 ГПК, с което в случая производството пред касационната инстанция приключва – чл. 81 ГПК. Не могат да се споделят и доводите в молбата по чл. 248 ГПК относно нередовност на представеното по делото адвокатско пълномощно, удостоверяващо представителната власт за ответника. Със същото И. Н., в качеството си на изпълнителен директор на Камара на строителите в България, с адрес в [населено място], [улица], е упълномощил адв. С. М. от САК с адрес на упражняване на дейността в [населено място], [улица], да представлява страната пред ВКС. Ето защо съгласно представеното пълномощно в полза на адв. М. валидно са учредени представителни права за ответника по жалба в производството пред ВКС. Не намират опора в закона и данните по делото, оплакванията срещу ненадлежното съдържание на приложения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие. В него достатъчно ясно са посочени страните, предмета и спора, по повод на който същият е подписан, поради което твърденията за отсъствие на индивидуализиращи белези са неоснователни. Изложеното характеризира молбата по чл. 248 ГПК като неоснователна и налага оставянето ѝ без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.,