Определение № 6760 от 04.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4971/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Дирекция „Вътрешна сигурност“ при Министерството на вътрешните работи (МВР), подадена чрез пълномощник, против Определение № 1757 от 06.02.2024 г. по адм. д. № 3289/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което съдът е оставил без разглеждане жалбата на дирекцията срещу Решение № 8121р-5518/14.03.2023 г., издадено от ръководителя на Отговорния орган на Фонд „Вътрешна сигурност“ и е прекратил производството като недопустимо. Частният жалбоподател не оспорва извода на съда, че страните са част от една и съща административна структура, но независимо от горното намира определението за неправилно предвид разпоредбата на §70 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), обн. ДВ, бр. 51/2022 г. Иска отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане на спора по същество. Ако не бъде приета тезата му за приложимост на §70 ПЗР на ЗИДЗУСЕФСУ, моли съда да приеме, че решението, с което му е определена финансова корекция е индивидуален административен акт и да бъде допуснато оспорването му по реда на АПК. Ответникът - ръководителят на Отговорния орган на Фонд „Вътрешна сигурност“ не взема становище по жалбата. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Делото пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Дирекция „Вътрешна сигурност“ - МВР срещу Решение № 8121р-5518/14.03.2023 г. на ръководителя на Отговорния орган на Фонд „Вътрешна сигурност“ за определяне на финансова корекция на дирекцията. За да прекрати съдебното производство, съдът е приел, че страните са от една и съща административна структура в рамките на Министерството на вътрешните работи, поради което е приложил забраната на чл. 27, ал. 3 ЗУСЕФСУ (загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). Съгласно цитираната разпоредба на съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс не подлежи индивидуален административен акт, когато органът, който го е издал, и бенефициерът са в една административна структура. Определението е правилно. Съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за администрацията (ЗА) централната администрация на изпълнителната власт включва: 1. администрацията на Министерския съвет; 2. министерствата; 3. държавните агенции; 4. администрацията на държавните комисии; 5. изпълнителните агенции; 6. (нова - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) административните структури, създадени с нормативен акт, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт. Анализът на цитираната разпоредба води до извод, че всяко едно министерство представлява самостоятелна административна структура със собствена администрация. За да се отговори на въпроса дали бенефициерът и издателят на акта принадлежат към една и съща административна структура следва да се установи дали попадат в една и съща администрация по смисъла на чл. 38 ЗА. Страни в конкретното съдебноадминистративно производство са оспорващият - Дирекция „Вътрешна сигурност“ при Министерството на вътрешните работи и органът, издал административния акт, директорът на Дирекция "Международни проекти" при МВР, който в случая е и ръководител на Отговорния орган на Фонд „Вътрешна сигурност“. Бенефициерът – Дирекция „Вътрешна сигурност“, е част от структурата на Министерството на вътрешните работи съгласно чл. 3, т. 4 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи (ПУДМВР), а издателят на акта е ръководителят на Отговорния орган по Фонд "Вътрешна сигурност", който е и директор на дирекция "Международни проекти", която пък е част от специализираната администрация на Министерството на вътрешните работи, предвид чл. 11, ал. 1, т. 8 ПУДМВР. Бенефициерът, и издателят на оспореното решение - ръководителят на Отговорния орган по проекта за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, са в структурата на Министерството на вътрешните работи. Т.е. и двете страни в административното производство принадлежат към една и съща административна структура. Без значение е обстоятелството, че двете дирекции са самостоятелни юридически лица, същите са част от МВР. Според чл. 73, ал. 4 ЗУСЕФСУ решението за определяне на финансова корекция може да се оспорва пред съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като при съдебното оспорване се прилагат съответно разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и 3 и ал. 5 – 7. Законодателят, в чл. 27, ал. 3 ЗУСЕФСУ, изрично е изключил от съдебен контрол индивидуалните административни актове, когато органът, който ги е издал, и бенефициерът са в една административна структура. От данните по делото се извежда по безспорен начин, че бенефициерът и ръководителят на Отговорния орган - директорът на Дирекция "Международни проекти", са в една административна структура - на Министерството на вътрешните работи. Неоснователно е възражението в частната жалба, че в случая следва да се приложи §70 ПЗР на ЗИДЗУСЕФСУ. С измененията в Държавен вестник, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г., в обхвата на средствата от Европейските фондове при споделено управление са включени и средствата от Фонд „Вътрешна сигурност“. Няма преходна разпоредба, която да урежда заварените случаи. Разпоредбата на § 70 ПЗР на ЗИДЗУСЕФСУ, на която се позовава жалбоподателят, касае програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ). Средствата от Фонд „Вътрешна сигурност“ не са средства от ЕСИФ по смисъла на закона, в съответствие с чл. 1, ал. 2 ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция преди изм., ДВ бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), поради което и цитираната по-горе разпоредба не намира приложение в случая. Няма спор в случая, че решението, с което е определена финансова корекция на частния жалбоподател, притежава характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Независимо от горното обаче обжалването на този акт по реда на АПК е недопустимо, предвид специалната разпоредба на чл. чл. 27, ал. 3 ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 73, ал. 4 ЗУСЕФСУ, която изключва обжалваемост на този акт. След като със специален закон е предвидена необжалваемост на определена категория актове, няма как същите да подлежат на обжалване при наличие на предпоставките на общия закон, какъвто е АПК. Предвид изричната законова забрана за съдебно оспорване на актовете при наличие на хипотезата на чл. 27, ал. 3 ЗУСЕФСУ правният извод на съда за недопустимост на подадената от дирекцията жалба е правилен, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. В същия смисъл е и практиката на ВАС, виж. Определение № 11951 от 21.12.2022 г. по адм. дело № 11652/ 2022 г. на ВАС, Седмо отделение, Решение № 10195/10.11.2022г. по адм. дело № 6040/2022 г. на ВАС, Седмо отделение и др. Така мотивиран и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2,пр. 1 АПК Върховният административен съд