Определение № 1939 от 29.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 333/2026 г.

Производството е образувано по искова молба на [община] чрез адв. В. Ц. срещу „Евро интегра консулт“ ЕООД, Украйна, [населено място] чрез директор А. Х.. Ищецът е изложил обстоятелства, че с решение 2-115 от 14.07.2025 г. на арбитър ad hoc Х. П., е осъден солидарно с „Легия“ ЕООД да заплати на ответника сумата от 296 400 лв. за неплатени действително извършени СМР по Договор за възлагане на обществена поръчка № 115 от 1.07.2013 г. с предмет: „Изпълнение на СМР на обект: Реконструкция/рехабилитация на водопроводна мрежа в селата Гита, Свобода и Зетьово на територията на [община] по 4 обособени позиции. Изложени са съображения за липса на действително арбитражно споразумение. Също така за липса на надлежно уведомяване в арбитражното производство и несъобразяване с арбитражното споразумение между страните. Предявени са при условията на обективно евентуално съединение на искове с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗА, чл. 47, ал. 1 т. 4 ЗА и чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗА. По направените искания Върховният касационен съд намира следното: С оглед данните от придружително писмо от арбитър Х. П., получено от ищеца на 18.11.2025 г. и датата на депозиране на разглежданата искова молба пред ВКС, на 18.02.2026 г., следва да се приеме, че срокът, предвиден в чл. 48, ал. 1 от ЗА, от 3 месеца, е спазен. Ответникът „Евро интегра консулт“ ЕООД чрез директор Х. в срока, предвиден в чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва редовността на исковата молба, като счита, че исковете са недопустими поради липса на конституиране на необходими другари, солидарният длъжник и праводателите на ответника. Счита, че следва да се прецени правният интерес на ищеца, тъй като в други съдебни производства кметът на [община] бил заявил, че е погасил чрез прихващане задълженията, предмет на арбитражното решение. Направил е доказателствени искания. По искането на ответника за прекратяване на производството по делото. Надлежни страни в производството, при така предявените искове, са само страните, които са били страна в арбитражното производство. Лицето, от което ответникът твърди, че е придобил вземания, не е видно да е било участник в производството пред арбитражния съд. Поради това твърдението на ответника, че следва да участва и в производството пред държавния съд е неоснователно и не може да обуслови извод за недопустимост на предявения иск. Лицето, което е осъдено солидарно с ищеца с процесното решение на арбитражния съд, не може да се приеме, че следва да участва в настоящето производство. Съгласно задължителното тълкуване, изразено от Конституционния съд в решение по конституционно дело 15/2002 г., защита срещу постановените в арбитражно производство решения, е именно защита пред държавния съд по реда и на специфичните за арбитражното производство основания по чл.47 ЗА. Целта е да се даде защита на страните, както пред арбитражния съд, така и в случаи на неуспешното й провеждане пред него, пред държавния съд, на определените в закона основания. Страни в процеса пред арбитражния съд са тези, които са страни в спорното материално правоотношение. В случаите на защита, при която липсва общност в материалното правоотношение, страните са обикновени другари. Всеки от другарите защитава своите права самостоятелно и не се влияе от защитата на правата на своите другари. При наличието в арбитражното решение, предмет на иска, на посочено солидарно осъждане на ответниците от арбитражния съд, липсва основание да се приеме, че е налице необходимо другарство. В този случай искът, предявен от един от другарите е само за осъществяване на защита на неговите права. Следва и при предявяване на искове с правно основание чл. 47 от ЗА да се приеме, че искове от солидарните длъжници, които са обикновени другари, не изискват решението да е еднакво спрямо тях. Процесуалните действия на един от обикновените другари не ползват и не засягат другите. Всеки от другарите действа самостоятелно, като и в случая следва да се има предвид правилото на чл. 216, ал. 1 от ГПК. От това правило се обуславя и извода, че липсва основание решението, с което ще бъде разгледани иск на един от обикновените другари, да е еднакво и спрямо другия обикновен другар. Този извод следва и от осъществяваната от тях различна защита срещу решението на арбитражния съд. Ето защо искането за прекратяване на производството поради недопустимост на предявените от един от обикновените другари искове за отмяна на арбитражно решение, е неоснователно. Не са налице предпоставки за конституирането и участието на тези лица в процеса. Поради това искането за прекратяване на производството е неоснователно. По отношение твърдението на ответника за липсата на правен интерес от предявяване на исковете от [община], настоящият съдебен състав намира, че изложените обстоятелства от ответника за погасяване на задълженията, (предмет на решението на арбитражния съд, чиято отмяна се иска) чрез прихващане, не са изяснени. Не е посочено с кои вземания е извършено прихващане, както и липсват писмени доказателства за тези твърдения. Поради това не може да се установи и отпадане на правния интерес от предявяване на исковете. Исковете за отмяна на арбитражно решение имат конститутивен характер и наличието на правен интерес е предположен от законодателя при учредената правна възможност за правния субект. При липса на други данни не може да се изключи наличието на правен интерес. По доказателствените искания: Следва да се приемат доказателствата, депозирани към исковата молба на ищеца, [община]. Исканията на ответника по т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8, т. 9, т. 10, т. 11, т. 12 в отговора на исковата молба, са неотносими към спора. Следва да се допусне приемането на представените от ответника писмени доказателства, описани в т. 3 от отговора – договор за прехвърляне на вземания, заедно с уведомление до длъжника и анекс, като относими. Следва да се приеме, че останалите доказателства, приложени към отговора, не са относими и не следва да се допуска тяхното приемане. Предвид данните по делото настоящият съдебен състав намира, че следва да изготви проекто-доклад по делото, на основание чл. 146 от ГПК. По изложените съображения ВКС