Решение № 5337 от 18.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1562/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба от Е. Н. Д. от гр. Казанлък чрез пълномощника адвокат Т. Божинов срещу решение № 3963/09.10.2025 г., постановено по административно дело № 603/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й против решение № 2153-23-22/10.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Стара Загора и потвърденото с него разпореждане [номер] от 17.02.2025 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Стара Загора. В касационната жалба са изложени оплаквания за постановяване на решението при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се наличие на нормативно установените материалноправни предпоставки за придобиване право на пенсия по реда на чл. 69б, ал. 1 КСО, както и за приложимост на разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Направено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението й за отпускане на пенсия. Претендира се присъждане на разноски.В съдебно заседание пълномощникът на касатора прави и искане за сезиране на ОСК на ВАС за приемане на тълкувателно решение,а в условията на евентуалност и искане за сезиране на Конституционния съд на Република България за преценка на конституционносъбразността на чл.69 КСО и чл.69б КСО с чл.4 и чл.51 Конституцията. Ответникът- директорът на ТП на НОИ –Стара Загора, изразява становище за неоснователност на касационната жалба в писмени бележки.Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Стара Загора е решение № 2153-23-22/10.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Стара Загора и потвърденото с него разпореждане [номер] от 17.02.2025 г.. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Стара Загора, с което на Е. Н. Д. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. От фактическа страна първоинстанционният съд приема, че със заявление от 20.01.2025 г. Е. Д. е направила искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО. С разпореждане [номер] от 17.02.2025 г.. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, на основание чл. 69 и чл. 69б, ал. 1 от КСО, е отказано отпускането с мотив, че заявителката е държавен служител в структурите на МО и попада в персоналния обхват на чл. 69, ал. 2 от КСО, а не в този по чл. 69б, ал. 1 от КСО. Констатирано, че не е навършила изискуемата възраст по чл. 69, ал. 2 от КСО (няма навършени 54 години и 04 месеца) и няма недостигащ стаж, като държавен служител по ЗОВСРБ, поради което не е налице хипотезата на чл. 18, ал. 4 от НПОС за отпускане на исканата пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО. Разпореждане е оспорено по административен ред пред директора на ТП на НОИ Стара Загора, който го е потвърдил със свое решение № 2153-23-22/10.04.2025 г. За да отхвърли жалбата на Е. Д., първоинстанционният съд излага мотиви, че решението на директора на ТП на НОИ Стара Загора и потвърденото с него разпореждане [номер] от 17.02.2025 г.. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Стара Загора са издадени от материално и териториално компетентни органи, при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Възприема изцяло съображенията на органите по пенсионно осигуряване за липса на основания по чл. 69 и чл. 69б, ал. 1 от КСО за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Постановено е в съответствие с писмените доказателства по делото и относимата към казуса материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда. Мотивите на първоинстанционния съд напълно се споделят от настоящия съдебен състав на Върховния административен съд и не следва да бъдат повтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. В отговор на касационните оплаквания следва да се отбележи, че съгласно чл. 69, ал. 1 КСО, военнослужещите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 54 години и 4 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по ЗОВСРБ, като резервисти на активна служба и/или като резервисти на срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България. Разпоредбата на ал. 2 на чл. 69 КСО също регламентира хипотеза за ранно пенсиониране на включените в нея категории лица, включително държавни служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по този закон. Нормата на чл. 69, ал. 9 КСО предвижда, че от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по два месеца до достигане на 55-годишна възраст за лицата по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 КСО. Изискуемата възраст за 2025 г. е 54 години и 4 месеца. От друга страна, чл.69б, ал.1 от КСО дефинира, че лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при навършване на определена възраст, която по силата на чл.69б, ал.1, т.2 от КСО за 2025 г. за жените е 51 години. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС определя, че лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО, поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО. От анализа на нормата на чл. 69 КСО следва извод, че тя въвежда изключение за определена категория осигурени лица относно правото им на пенсия за осигурителен стаж и възраст спрямо общото правило на чл. 68, ал. 1 и 2 КСО при наличие на разлика в пенсионните възрасти по чл. 69 и чл. 69б, ал. 1 КСО. От своя страна изискванията за придобиване право на пенсия при условията на чл. 69б КСО са различни, като законодателят задължително изисква реалното и действително полагане на осигурителния стаж при условията на първа категория труд. Изложеното означава, че разпоредбите на чл.69, ал.2 и чл.69б, ал.1 от КСО съдържат различни материалноправни предпоставки, обуславящи упражняването на правото на пенсия за ОСВ по отношение на лицата. Тези от тях, изпълняващи длъжности или извършващи дейности по посочените в чл. 69 КСО специални закони, могат да се възползват от чл. 18, ал. 4 НПОС и да им бъде отпусната пенсия по чл. 69б, ал. 1 или 2 от КСО, но само когато не им достига изискуемият осигурителен стаж, като за целта трябва да са навършили необходимата възраст по чл. 69 КСО. По делото е безспорно установено, че към датата на подаване на заявлението (20.01.2025г.) за отпускане на пенсия, Е. Д. има навършени [възраст], към този момент има прослужено време в структурите на МО на длъжности за държавен служител по ЗОВСРБ за времето от 01.06.2007 г. до 17.01.2025 г. – 23 години, 09 месеца и 01 дни и продължава да е държавен служител в МО. При тези данни обосновано и в съответствие с актуалната практика на Върховния административен съд първоинстанционният съд е приел, че Е. Д. попада в обхвата на чл. 69, ал. 1 КСО, а не в този на чл. 69б, ал. 1 КСО, касаещ лицата, придобили осигурителния стаж при реалното и действително полагане на труд при условията на първа категория такъв. Трудът от първа категория, съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО, се определя с акт на МС, а именно с ПКТП-отм., действал до 31.12.1999 г. и НКТП (в сила от 1.01.2000 г.). Нормата на чл. 1 от НКТП посочва изчерпателно на кои лица и при какви условия на труд стажът следва да се зачете от първа категория труд. Това са лица, полагащи труд под земята, във въздуха, в атомна електроцентрала, в металургията, екипажи на кораби, специализирани в превози на химически вещества, нефтопродукти и въглища; работещи в машинното отделение на плавателни съдове от морския флот. Сред тях не са включени държавните служители по ЗОВСРБ. Предвид изложеното, макар Е. Д. да разполага с изискуемия стаж като държавен служител по ЗОВСРБ, след като няма навършена изискуемата възраст по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 КСО за 2025 г. - 54 год. и 4 месеца, то тя не придобива право на пенсия за ОСВ. За нея изключението, предвидено в разпоредбата на чл.18. ал. 4 НПОС, е неприложимо, Тази норма е обвързана с изискванията за пенсиониране по чл.69 КСО и е облагоприятстваща за лицата от специалните ведомства, като се отчита специфичният характер на труда, но поради определени обстоятелства трудовият стаж на тези длъжности не е достатъчен за придобиване на право на пенсия по чл.69 КСО. При сравнението на последователните редакции на чл.69 и чл.69б КСО е видно, че чл. 18, ал. 4 НПОС е обусловена от измененията им и всъщност по никакъв начин не противоречи на КСО като нормативен акт от по-висока степен. В този смисъл е практиката на Върховния административен съд, както следва: Решение № 9289 от 7.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2774/2025 г., VI о., Решение № 8955 от 29.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2033/2025 г., VI о., Решение № 8343 от 4.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3613/2025 г., VI о., Решение № 8339 от 1.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1061/2025 г., VI о., Решение № 7986 от 17.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2947/2025 г., VI о., Решение № 7823 от 14.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 872/2025 г., VI о., Решение № 7629 от 9.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 589/2025 г., VI о., Решение № 7471 от 7.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2619/2025 г., VI о., Решение № 7399 от 4.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 798/2025 г., VI о., Решение № 7201 от 26.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3326/2025 г., VI о., Решение № 7142 от 25.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3299/2025 г., VI о. и др. По тези съображения обжалваното решение на Административен съд Стара Загора е правилно и законосъобразно. За него на са налице пороци, които да представляват касационни основания за отмяната му по чл.209, т.3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на касатора не се дължат разноски. Ответникът по касация е поискал разноски,които му се следват с оглед изхода на спора,но в полза на юридическото лице,към което се числи органа/ §1 т.6 ДР на АПК/ за юрисконсултско възнаграждение в размер на 76,69 евро. По отношение на искането за иницииране на процедура по чл.124 ал.1 т.4 и 5 ЗСВ пред Общото събрание на колегиите на ВАС за приемане на Тълкувателно решение настоящият съдебен състав приема,че не е налице противоречива практика на ВАС по въпросите,свързани с приложението на чл.69 и чл.69б КСО в съставите на ВАС,като в тази насока след юни 2025г практиката на ВАС ,Шесто отделение е коригирала определени правни въпроси ,цитирани и в касационната жалба,като след тази дата същата се прилага без противоречие.Ето защо и искането следва да се остави без уважение. Неоснователно се явява и искането за сезиране на Конституционния съд на Република България за проверка на съответствието на чл.69 КСО и чл.69б КСО с чл.4 и чл.51 КРБ,доколкото настоящият съдебен състав приема,че липсва твърдяното от страната противоречие между посочените норми и разпоредби на Конституцията, доколкото налице е практика на КС на РБ, която дава широко право на преценка на законодателния орган при определяне на вида и предпоставките за отпускане на пенсии за прослужено време и старост на осигурените лица. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,