Определение № 1391 от 25.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3131/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. И. Р. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 117 от 11.04.2023 г. по т.д.№ 49/ 2023 г., с което е потвърдено /в обжалваната пред въззивния съд част/ решение на Добрички окръжен съд по гр.д.№ 3/ 2022 г. и по този начин е отхвърлен предявеният от касатора против Застрахователна компания „Лев инс“ АД, гр.София, иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на пътнотранспортно произшествие /ПТП/ от 08.02.2021 г., виновно причинени от водача на лек автомобил марка „Фиат Линеа“ с peг. [рег.номер на МПС], застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника, за разликата над 3 000 лв до пълния предявен размер от 25 100 лв, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 13.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението. Първоинстанционното решение не е било обжалвано от ответника, поради което в частта му, в която предявеният иск е уважен до размер 3 000 лв, то е влязло в сила. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК като основание за допускане на обжалваното решение до касационен контрол жалбоподателят поставя материалноправния въпрос „Възможно ли е при наличие на едно и също увреждане и липса на съвина да се определят обезщетения със значителна разлика в размера?“. Жалбоподателят поддържа, че този въпрос се разрешава противоречиво в съдебната практика и че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответната страна Застрахователна компания „Лев инс“ АД оспорва жалбата с доводи, че касаторът не доказва твърденията си за противоречиво разрешаване на въпроса, тъй като се позовава на съдебни решения, постановени при различни фактически обстоятелства. Твърди, че въззивното решение съответства на установената от Върховния касационен съд практика. Излага и съображения за правилност на обжалваното решение. Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Въззивният съд приел, че на 08.02.2021 г. в [населено място], около 19.00 часа при пресичане от ищеца на [улица]пред магазин "Джъмбо" на пешеходна пътека, бил блъснат от л.а. „Фиат Линеа“ с рег. [рег.номер на МПС], управляван от собственика на автомобила А. Г. А.. Срещу водача на автомобила бил съставен акт за административно нарушение и същият бил наказан с влязло в сила наказателно постановление. Гражданската отговорност на водача била застрахована при ответното застрахователно дружество по полица с номер BG/22/1290003006052, със срок на валидност до 27.10.2021 г., включващ датата на произшествието. В резултат на инцидента ищецът получил частична руптура на медиалната глава на прасеца на лявата подбедрица, която била лекувана чрез ненатоварване на крайника, като ползвал и 20 дни болнични, продължени до 10.03.2021 г. Страните не спорели по тези факти, те спорели само за размера на дължимото застрахователно обезщетение, който следвало да бъде определен съобразно критерият за справедливост, установен в нормата на чл.52 ЗЗД. За да реши този спор, съдът съобразил т.2 на ППВС 4/68 г. и отчел начина на извършване на деликта, характера на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредените лица, възраст на пострадалия, социално положение. Пострадалият в случая бил мъж в активна трудоспособна възраст, без данни за хронични заболявания и здравословни проблеми, с изключение на хипертония. Настъпилото травматично увреждане, неговото лечение и интензивност са оказали негативно отражение в живота му, но оздравителният процес при ищеца е протекъл в по-лек вариант и е приключил за 15 – 20 дни. Назначеният по делото медицински експерт квалифицирал травмата като частична и незначителна. Като взел предвид тези обстоятелства и отчел икономическата конюнктура в страната към момента ПТП /размер на минималната работна заплата към 2021 г., лимитите на застрахователно покритие/ съдът намерил, че обезщетение в размер на 3 000 лв е адекватно на реално претърпените от ищеца болки и страдания. С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, формулираният от касатора правен въпрос е обуславящ, но той няма претендираното значение за точното прилагане от закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, такова значение биха имали въпроси, по разрешаването на които няма установена практика или съществуващата се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на непълни, неясни и противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като по разрешаването на въпроса има установена съдебна практика, съобразена от въззивния съд. Според тази практика справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези /решение № 50043/ 06.06.2023 г. по гр.д.№ 1490/ 2022 г., ІІІ г.о./. Не е прието нещо различно в обжалваното решение, нито фактически съдът се е отклонил от тази практика. Сочените от касатора актове на ВКС определят различен размер на обезщетение, но те не касаят сходни хипотези - при ищеца в настоящето производство е налице единствено увреждане на мускул, а в сочените от касатора актове са обезщетявани страдания от по-тежки увреди, различна е и възрастта на пострадалите. Поради това не може да се приеме, че в сходни хипотези са определяни различни размери на обезщетенията, като следва да се отбележи и обстоятелството, че дори да има противоречиво разрешаване на правния въпрос от съдилищата, това не е основание за допускане на касационно обжалване след измененията в ГПК /ДВ бр.86 /2017 г/. По тези съображения Върховният касационен съд