Определение № 321 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 173/2026 г.
ВАСПърво отделение13.01.2026 г.докладчик Бисер Цветков
Диспозитив
ОТМЕНЯ разпореждане № 13061/26.11.2025 г. на Административен съд Варна по адм.д. № 2001 по описа за 2025 г. ВРЪЩА ДЕЛОТО на първоинстанционния съд за администриране на подадена от „Сиена 2000“ ЕАД частна жалба против определение № 10674/03.10.2025г. по адм.д. № 2001/2025г. по описа на Административен съд – Варна. Определението не може да се обжалва. Вярно с оригинала, Председател: /п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ секретар: Членове: /п/ РУМЯНА ЛИЛОВА /п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Сиена 2000“ ЕАД, представено от адв. Цонков, срещу разпореждане № 13061/26.11.2025 г. на Административен съд Варна по адм.д. № 2001 по описа за 2025 г., с които е разпоредено връщане на подадена от дружеството частна жалба против определение № 10674/03.10.2025г. по адм.д. № 2001/2025г. по описа на Административен съд – Варна. Според частния жалбоподател правото му на съдебно производство е надлежно упражнено, като са изпълнени указанията на съда за отстраняване на частната жалба, дадени с разпореждане № 12511/14.11.2025г. и разпореждане № 12818/21.11.2025г. Иска отмяна на разпореждането и връщане на делото на административния съд, за да разгледа жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № МД-РА-003/24.03.2025г. и ревизионен акт за поправка № МД-РА-003А/19.05.2025г., издаден от длъжностни лица с функциите на органи по приходите от Дирекция „Местни данъци“ при Община – Варна. Съдебното производство пред Адм. съд Варна е образувано по жалба на „Сиена 2000“ ЕАД против ревизионен акт № МД-РА-003/24.03.2025г., издадени от длъжностни лица с функциите на органи по приходите от Дирекция „Местни данъци“ при Община – Варна. С определение № 10674/03.10.2025г. по адм.д. № 2001/2025г. по описа на Административен съд – Варна съдът е оставил без разглеждане жалбата на дружеството против РА № МД-РА-003/24.03.2025г. и е прекратил делото в тази част. Със същото определение са конституирани страните по делото, разпоредено е връчване на ответника на препис от уточняваща молба С.д. № 15758/01.10.2025г., като му е предоставено възможност за представяне на писмен отговор; насрочено е делото за открито съдебно заседание с призоваване на страните. „Сиена 2000“ ЕАД е оспорило с частна жалба определението относно оставянето на жалбата му без разглеждане. Частната жалба е оставена без движение с разпореждане № 12511/14.11.2025 г., като на страната са дадени указания за отстраняване на нередовностите ѝ. В изпълнение на разпореждането е постъпила молба С.д. № 19167/19.11.2025г. от адв.Н. Цонков. С разпореждане № 12818/21.11.2025г. съдът е приел, че с молбата не са отстранени нередовностите и е указал за възможността частната жалба да се приведе в съответствие с указанията от разпореждането от 19.11.2025 г. в срока по същото разпореждане. За да разпореди с обжалваното разпореждане връщане на частната жалба, съдът е приел, че не са изпълнени указанията му, дадени с разпореждане № 12511/14.11.2025г. и разпореждане № 12818/21.11.2025г. Оспореното разпореждане е неправилно. От съдържанието на частната жалба срещу определение № 10674/03.10.2025г. по адм.д. № 2001/2025г. по описа на Административен съд – Варна следва, че търсената защита е против преграждащата част от него, с която е оставена без разглеждане жалбата срещу основния РА и е прекратено производството в тази част. В оспорената част определението отрича правото на съдебно производство и правото на защита срещу него съществува – вж. чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК. Правото на „Сиена 2000“ ЕАД на съдебно производство за обжалване на определението съществува. В изпълнение на указанията на съда в разпореждането му от 14.11.2025 г. са отстранени нередовностите на частната жалба. От приложимата по време редакция на чл. 142б, ал. 2 АПК до новелата от ДВ бр. 63/2025 г. следва разбирането за писмена форма за действителност на извършените от страните процесуални действия извън съдебно заседания. При действието на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ във формата на електронно изявление. Изискванията към съдържанието на частната жалба са установени с чл. 212 и чл. 213 във вр. с чл. 231 АПК. Възприетите от съда нередовности на частната жалба са изразени в несъответствие с изискванията на чл. 212, ал. 2 (а и на чл. 213, т. 2) АПК - за приподписване от ѝ от адвокат или юрисконсулт; за представителна власт пред Върховния административен съд на лицето приподписало частната жалба, а в случай че жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност – за удостоверяване на юридическата му правоспособност. Обратно на приетото от съдията-докладчик от първоинстанционния съд указанията му по разпореждането от 14.11.2025 г. са отстранени още с молба С.д. № 19167/19.11.2025г. на адв.Н. Цонков. С молбата адвокатът заявява, че поддържа и приподписва частната жалба против определение № 10674/03.10.2025г. по адм.д. № 2001/2025г. по описа на Административен съд – Варна и с нея представя пълномощно от „Сиена 2000“ ЕАД, с което е упълномощен да представлява дружеството по адм.д. № 2001/2025 г. на Адм. съд Варна по жалбата срещу РА и РАПРА до окончателното приключване на делото пред всички инстанции. Съдията не е отграничил фактическото действие по саморъчното изписване на името или поставяне на параф от адвоката върху документа на частната жалба от правното действие на неговото волеизявление по приподписване, което по хипотеза е в същата посока като това на частния жалбоподател и е съдържанието на правната фигура на приподписването. В тази връзка няма пречка фактическият състав на приподписването да се осъществи сукцесивно и волята на страната и на приподписващия да се обективират в различни документи, ако корелацията между тях е несъмнена. В случая волеизявлението на адвоката, които е от кръга на лицата, които могат с волеизявлението си за потвърдят чрез приподписване волята на страната, е насочено конкретно към потвърждаване на жалбата срещу преграждащото определение на административния съд, което е индивидуализирано с номер и със сигнатурата на делото, по което е постановено. Пълномощното на адвоката, представено с молбата от 19.11.2025 г. е от категорията на общите по смисъла на чл. 34, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и представителната власт на пълномощника включва извършване на всякакви съдопроизводствени действия (това предполага и приподписването по чл. 212, ал. 2 ГПК). Пълномощното е представено пред съда с молбата от 19.11.2025 г. Най-късно към тази този момент е с достоверна дата (вж. чл. 181, ал. 1, in fine ГПК). Упълномощаването за процесуално представителство по адм.д. № 2001/2025 г. по описа на Адм. съд Варна е надлежно, тъй като нередовната частна жалба не е породила деволутивен ефект (затова и съдията-докладчик от първоинстанционния съд има правомощие да я върне – чл. 213а, ал. 1, изр. 2 АПК). Недължимо е било допълнителното процесуално действие за отстраняване на нередовности с молба С.д. № 19501/24.11.2025г., с която е представена частна жалба във формата на електронен документ, подписан с електронен подпис на адв.Цонков. С това процесуално действие също се поправят пороците на първоначалната частна жалба, подадена като документ на хартия. Тази форма на процесуалното действие е допустима (съобр. чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ и чл. 25, § 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО). Неправилно съдът е приел представената като електронен документ, подписан с КЕП на процесуалния представител частна жалба като „последващо копие“ на предходната. Това е новосъставен документ на частна жалба, който съответства на изискванията на чл. 212 АПК, чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ и чл. 25, § 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета). Пропуск на съда е да включи в указанията по чл. 213а, ал. 1, изр. 1 във вр. с чл. 231 АПК и такова за представяне на екземпляр от жалбата (на хартия или като подписан с КЕП електронен документ), който да отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК. С оглед предмета на инстанционния контрол – разпореждане по чл. 213а, ал 1, изр. 2 АПК дължимата защита е за отмяна на този съдебен акт и за връщане на делото на първоинстанционния съд за администриране на жалбата срещу определение № 10674/03.10.2025г. по адм.д. № 2001/2025г. по описа на Административен съд – Варна. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,
Цитирани разпоредби
20- чл. 142, ал. 2 АПК
- чл. 144 АПК
- чл. 212 АПК
- чл. 213 АПК
- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК
- чл. 231 АПК
- чл. 236 АПК
- чл. 212, ал. 2 ГПК
- чл. 34, ал. 1 ГПК
- чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ
- чл. 181, ал. 1
- чл. 2
- чл. 212, ал. 2
- чл. 212
- чл. 213, ал. 1
- чл. 213, т. 2
- чл. 213
- чл. 229
- чл. 25