Определение № 9460 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9128/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. А. А., гражданин на Сирийската арабска република, чрез процесуалния си представител адв. Д.Стефанова, срещу определение №28414 от 14.07.2026г., постановено по адм. дело №8358/2026 на Административен съд – София-град, с което е оставено без разглеждане искането му по чл. 166 от АПК, за спиране изпълнението на отказ от 06.07.2026г. на контролиращ служител при ГКПП „Капитан Андреево“ за недопускането му на територията на Република България. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на определението, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Прави искане за неговата отмяна и постановяване по същество съдебен акт, с който да се спре изпълнението на отказа от 06.07.2026г. до окончателното приключване на съдебното производство. Претендира присъждане на разноски. Представя молба Ответникът – Контролиращ служител от ГКПП „Капитан Андреево“, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, като взе предвид данните по делото и обсъди доводите на страните, приема, че частната жалба, като подадена в срока по чл. 230, ал. 1 АПК от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на М. А. А., гражданин на Сирия, срещу отказ от 06.07.2026г. на контролиращ служител от ГКПП „Капитан Андреево“ да го пусне на територията на Република България. С процесното определение административния съд е оставил без разглеждане искането на М. А. А.. За да постанови този съдебния акт, съдът е приел, че искането е недопустимо, тъй като в конкретния случай нито специалния закон, въз основа на който е издаден оспорения акт е предвидил предварителното му изпълнение, такова липсва и в единния формуляр по образец на ЕС, поради което е неприложима разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК. Съдът е приел, че искането по чл. 166, ал.2 от АПК е безпредметно с оглед суспензивния ефект на подадената жалба срещу административния акт. Съдът е посочил, че е налице и специфична особеност, а именно, че с постановяването на акта същия е изпълнен – лицето не се допуска на посочената дата на територията на Република България. Следователно съдът при искане за спиране, следва да може да разпореди неизпълнението на акта, каквато възможност в случая липсва. Съдът е посочил, че дори и да има разпореждане за предварително изпълнение съгл. 166, ал.2 от АПК не би могъл да разпореди на ответната страна да не отказва и по-конкретно да пропусне лицето на територията на Р.България без виза, тъй като това са елементи от спора по същество. Определението е правилно. Съгласно общото правило на чл. 166, ал. 1 АПК оспорването спира изпълнението на административния акт, като настъпилия суспензивен ефект препятства както принудителното, така и доброволното изпълнение на акта. Изключение от това правило по аргумент на чл. 166, ал. 2 и ал. 4 от АПК е налице само тогава, когато предварителното изпълнение на акта е допуснато по силата на отделен закон, с разпореждане на административния орган, издал акта или на съда. В настоящия случай по отношение оспорения акт не е допуснато предварително изпълнение с влязло в сила разпореждане на административния орган издал акта по чл. 60, ал. 1 от АПК, и не е налице такова по силата на отделен закон. Същевременно по подадената жалба на М. А. А., гражданин на Сирия, срещу отказ от 06.07.2026г. на контролиращ служител от ГКПП „Капитан Андреево“ да го допусне на територията на Р.България, е образувано адм. д. № 8358/2026 г. по описа на Административен съд – София-град. След като образуваното съдебно производство по чл. 145 - чл. 178 АПК, няма данни да е прекратено по чл. 158, ал. 3 и чл. 159 АПК, както и че няма данни да е приключило с влязло в сила решение по чл. 172, ал. 1 АПК, съобразно посочената по-горе разпоредба на чл. 166, ал. 1 АПК, ех lege с подаване на жалбата до съда, е настъпил суспензивният ефект на оспорването й и изпълнението е спряно. Искане за спиране, в този случай, е недопустимо, поради липса на предмет, противно на твърдението на частния жалбоподател. Правен интерес от претенция за спиране липсва и поради факта, че в процесния случай оспорения акт е изпълнен доброволно видно от характера на административния акт, поради което направеното искане за спиране на изпълнението на административния акт се явява без предмет и на това основание, както правилно съдът е приел. Предвид изложеното, поради липса на основания за отмяна на обжалваното определение същото следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,