Определение № 8872 от 15.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8878/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Т. Н. Я. от гр. Варна, подадена чрез адв. Й. Алексиев срещу Определение № 9008 от 09.07.2026 г. по адм. дело № 2071/2026 г. на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата на Я. срещу Писмо рег. № 365000-28882/28.04.2026 г. на ВПД Директор на ОД на МВР-Варна, обективиращо отказ да бъде извършена корекция на броя на контролните точки и прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат подробни съображения за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон. Твърди, че неправилно съдът е приел, че оспореното писмо няма характеристиките на индивидуален административен акт, без да съобрази, че с него се засягат права и законни интереси на адресата. Посочва се, че контролните точки по Закона за движението по пътищата (ЗДвП) се отнемат само въз основа на влязло в сила НП, а информацията за броя на контролните точки се съхранява в автоматизираната информационна система (АИС) - АНД. Твърди, че в случая бил налице неоснователен отказ на административния орган да изпълни свое задължение, произтичащо от разпоредбата на чл.30, ал.1 от Наредба № І-157/01.10.2002г. – да отрази статуса на влезли и невлизли в сила НП, заради което в справката на лицето е отразено, че има нула контролни точки. Счита, че след коректно отразяване на наличните контролни точки, за водача ще е налице възможност да възстанови до 1/3 контролни точки по реда на чл.158 от ЗДвП, с което обосновава и правния си интерес от оспорването. Прави искане обжалваното определение да бъде отменено, а делото -върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – ВПД Директор на ОД на МВР-Варна, не взема становище по жалбата. Върховният административен съд, като обсъди доказателствата по делото и становищата на страните, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 230 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, за установено от фактическа страна следното: Наказателно постановление № 25-1862-000479/16.09.2025 г. е оспорено пред Районен съд – Смолян, в който съд по жалбата е образуваното АНД № 158/2026 г. Наказателно постановление № 24-0433-000654/20.05.2024 г. и Наказателно постановление № 24-0433-001717/06.01.2025 г. са обжалвани пред Районен съд – Варна, като по жалбите са образувани АНД № 1354/2026 г. и АНД № 1356/2026 г. С молба от 08.04.2026 г. до ОДМВР-Варна, жалбоподателката Т. Н. Я. е поискала да се извърши корекция в справка за нарушител/водач, че посочените НП се обжалват, т. е. не са влезли в сила и да се извърши корекция на наличните контролни точки. С оспореното Писмо рег. № 365000-28882/28.04.2026 г. в отговор на подадената от Я. молба, последната е уведомена, че в информационната система на МВР-АИС АНД не е налична информация за постъпило искане за възобновяване на производството по влязло в сила НП и цитираните по – горе НП са влезли в сила. Недоволна от така получения отговор, Я. е подала жалба срещу посоченото по-горе писмо в Административен съда – Варна. При така установените факти административният съд е приел, че оспореното писмо има уведомителен характер и не представлява индивидуален административен акт. Отделно от това, с позоваване на чл.30, ал.1 от Наредба № І-157/01.10.2002г., съгласно който информация за съставените актове за установяване на административни нарушения, фишове, наказателни постановления, издадени заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, решения, присъди, както и вида и размера на наложените наказания и броя на отнетите контролни точки се съхранява в АИС АНД, съдът е обосновал извод, че нормативното задължение за органа е единствено в АИС АНД да бъдат вписани издадените на лицето наказателни постановления, което в случая е изпълнено. Липсва отказ по искане, по което административния орган да дължи произнасяне. Процесното писмо не притежава белезите на административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Същото има само уведомителен характер. С него не се засягат права и законни интереси на жалбоподателя, защото отразяването в АИС АНД на ОДМВР Варна, че НП са обжалвани, не води нито до отнемане, нито до възстановяване на контролни точки, нито пък дава възможност на жалбоподателя да се яви на изпит за възстановяването им. В този смисъл отразяването на НП в АИС АНД като обжалвано има единствено вътрешноведомствено значение във връзка с предприемане на действия по неговото изпълнение по аргумент от чл. 30, ал. 2 и 3 от Наредбата. Определението е правилно. В съответствие с чл. 21, ал.1, 2, 3 и ал. 4 АПК, индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения, когато волеизявлението е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. Индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие. Правилно съдът е приел, че оспореното пред него писмо не притежава белезите на административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Същото има само уведомителен характер. С него не се засягат права и законни интереси на Я., а единствено се уведомява същата, че ОД на МВР-Варна разполага с информация, че цитираните в него НП са влезли в сила. На следващо място правилно административният съд е приел, че отразяването в АИС АНД на ОДМВР – Варна, че някои наказателни постановления са обжалвани, не води нито до отнемане, нито до възстановяване на контролни точки, нито пък дава възможност на жалбоподателя да се яви на изпит за възстановяването им. В този смисъл отразяването на НП в АИС АНД като обжалвано има единствено вътрешноведомствено значение във връзка с предприемане на действия по неговото изпълнение по аргумент от чл. 30, ал. 2 и 3 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. По изложените съображения правилен се явява изводът на съда за недопустимост на подадената пред него жалба. Ако на Я. бъде отказано възстановяването на контролни точки на основание чл. 158, ал.1, т.1 ЗДвП (в каквато насока са преобладаващите доводи в частната жалба), то последният би могъл са оспори този отказ пред съда и именно в това производство ще се извърши проверка дали са били налице условията за възстановяване на отнети контролни точки или не. В този смисъл и при същите факти е постановено Определение № 5842/29.05.2026 г. по адм. дело № 4302/2026 г. на ВАС. Предвид горното постановеното определение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение