Определение № 324 от 21.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2857/2022 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба, подадена от Р. Т. Я., чрез адв. П. Т., против определение № 1397/03.06.2022 г. по ч.гр.д. № 1235/2022 г. на Пловдивския окръжен съд. Жалбоподателят излага съображения за неправилност, като счита, че неправилно в обжалвания съдебен акт е указано, че не подлежи на обжалване. Актът по чл. 83,ал. 2 ГПК подлежи на обжалване пред ВКС според т. 1 от ТР № 5/20156 г. на ОСГТК на ВКС. Излага доводи за очевидна неправилност. Насрещната страна не е изразила становище. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е недопустима – подадена е срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване. С него въззивната инстанция е потвърдила определение на първостепенния районен съд по чл. 83, ал. 2 ГПК по дело, образувано по граждански, оценяеми искове за недължимост на главница в размер на 3 060,20 лв., на договорна лихва в размер на 2203,50 лв., обезщетение за забава в размер на 406,09 лв. Всяка от претенциите е с цена под 5000 лв., като е без значение за цената на иска и за функционалната подсъдност общата цена на обективно съединените искове. Решението по материалноправния спор е изключено от касационен контрол. Това значи, че съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК, въззивните определения, вкл. по чл. 83, ал. 2 ГПК, са окончателни и не подлежат на обжалване пред ВКС. С цитираното от жалбоподателя ТР № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС не е казано нещо различно В заключение, частната жалба е недопустима и следва да бъде върната. МОТИВИРАН от горното, съдът